Двоен стандарт

На вчерашна пресконференция лидерът на ДСБ Радан Кънев направи признание пред журналистите, че политиците са едни, когато са сами и си говорят помежду си и съвсем други, пред хората. Това споделяне идва дни след като българите са свидетели на тежък словесен водевил в отношенията между ГЕРБ и Реформаторския блок и поредица от неясни подмятания чрез медиите между лидерите на двете десни формации.
Точно заради това целокупният народ не може да разбере провален ли е тандемът Борисов - Кънев и възможна ли е коалиция между ГЕРБ и РБ? Къде в тези лични отношения се вместват Меглена Кунева и поредицата от лидери от десни партии и партийки? Само така избирателят ще може да си отговори на простия въпрос кой с кого е. И тук не става дума за компания за по чашка след работа, а за бъдещото управление на държавата.
В прословутата откровеност на Кънев има нещо положително, ако този път говори истината. Защото поне разбрахме, че за него понятия като политика и честност не вървят заедно. Иначе щяха да имат честни и открити отношения и пред себе си, и пред хората. Знайно е, че политиците имат своите политически игри, но у нас липсата на принципи вече е политика. Когато ГЕРБ управляваше в продължение на три години, никой нормален човек не разбра как при положение, че половината висш ешалон на премиера Борисов беше от кадри на ДСБ, ДСБ се изживяваше като опозиция. И в момента кадрите на ДСБ, ДБГ и СДС са напълнили коридорите на служебното правителство, но същите, приятели помежду си, твърдят, че били чисти експерти и нищо повече.
Затова възниква въпросът как двамата - Кънев и Борисов, могат да бъдат приятели вкъщи по пантофи и противници пред народа. В живота това се нарича лъжа, измама, лицемерие и т.н. Вярно е също, че у нас се налага правилото, че всички са маскари, лъжци, мафия... Но защо се опитват да ни убедят, че това поведение трябва да стане правило? Явно трябва да се пита Кънев. И да чакаме отговора на Борисов.