Две жени търсят отговори на най-важните въпроси

Кристина Бейкър Клайн научава за влаковете на сираците, докато гостува на свекърва си във Фарго, Северна Дакота. Там тя прочита разказ за нейния баща и четиримата му осиротели братя и сестри, за които се грижело приемно семейство, което по-късно ги осиновило. Въпреки че се оказва, че те не са пътували с влака на сираците, историята събужда любопитството й. Тя е поразена и шокирана от мащаба на движението. Авторката се среща с шестима от "пътниците на влака", както самите те се наричат, и научава от първо лице историята им. Всички те са на възраст между деветдесет и сто години. Разказите им я изпълват с възхищение към техния кураж, сила на духа и начина, по който възприемат този необичаен и малко познат епизод от американската история. В резултат от всичко това тя написва романа "Влакът на сираците" (излезе у нас от ИК "Хермес" в превод на Мария Демирева), който се задържа в Топ 10 за бестселъри на "Ню Йорк таймс" в продължение на 30 седмици, пет от които под номер 1. Цели две години след появата си на пазара романът заема четвърта позиция в най-престижната американска класация. Само в САЩ от него са продадени над милион и половина екземпляра. До този момент правата за превод на "Влакът на сираците" са продадени в 28 страни.

Сюжетът

Няколко месеца делят Моли от осемнайсетия й рожден ден и отпадането й от системата за приемна грижа. Почасовата работа при възрастната вдовица Вивиан е последната й възможност да се спаси от живот на улицата. Въпреки това Моли не гори от желание да помага на старицата да подреди спомените и вещите си на тавана. Претъпканото с кашони помещение крие следи от бурно минало. Минало, което сближава Моли и Вивиан по неподозиран начин.
Семейството на Вивиан емигрира в САЩ от Ирландия, но всички загиват при пожар. Едва деветгодишна, тя остава сама. Качват я на влак заедно със стотици други осиротели и изоставени деца. Влак, който ги превозва от щат на щат в търсене на приемно семейство.
Вивиан се сприятелява с ваксаджийчето Дъчи. Двамата си обещават да се срещнат отново, когато пораснат. Влакът на сираците отвежда Вивиан в Минесота. Ще бъде ли осиновена от любящо семейство? Или ще бъде обречена на безрадостно детство? Ще успее ли Вивиан да се освободи от болезненото си минало, за да живее пълноценно?
Моли решава да помогне на възрастната жена да намери отговори на въпросите, които не спират да я измъчват през целия й живот...

Истинската история

Между 1854 и 1929 г. влакове превозват над 200 000 осиротели и изоставени деца в търсене на приемно семейство. По-голямата част от тях са били деца на емигранти от Ирландия, Италия и Полша, транспортирани от градовете по източното американско крайбрежие до Средния запад. Често са ги принуждавали да работят, за да се отблагодарят за покрива над главата си и нищожните дажби храна, които осиновителите им осигуряват. Основателят на програмата Чарлс Лоринг Брейс смятал, че само по този начин децата ще се научат на труд, дисциплина и зачитане на християнските семейни ценности.
Движението на влаковете на сираците е целяло избавянето на децата в неравностойно положение от бедността и лишенията, на които са обречени. Несигурността и страхът от неизвестното обаче са им причинили емоционални травми и са ги белязали за цял живот. На гарите децата били оценявани от бъдещите приемни родители по външния им вид, състоянието на зъбите и очите, силата (с оглед извършването на тежък физически труд) или интелигентността и темперамента им (с оглед извършването на домакинска работа). Бебетата и по-големите момчета били предпочитани за сметка на момичетата. Избраните деца ставали част от приемни семейства, но били поставяни на изпитателен срок. Отхвърлените продължавали пътуването си във влаковете на сираците.
Някои били приемани топло от осиновителите си, но други, както стана дума, били принуждавани да извършват тежък труд, за който не са емоционално и физически подготвени. В резултат на това много от тях загубили чувство за принадлежност. В продължение на десетилетия повечето пътници са вярвали, че е имало само един влак на сираците. Не са и предполагали, че са били част от голям седемдесет и пет годишен експеримент.