ДВЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ РЕВОЛЮЦИИ В КИТАЙ ПРЕЗ ХХ ВЕК

Александър Лилов

През това лято се навършват деветдесет години от създаването на Китайската комунистическа партия. Това е голямо събитие за Китайската народна република и за световното социалистическо движение. Голямо, защото тази партия осъществи две революции в развитието на Китай през ХХ век. Първата - в 1949 г., с която бе сложен край на полуфеодален, полукапиталистически Китай и бе открит пътят за социалистическото развитие на най-многолюдната страна в света. Втората - през 1978 г., когато започна модернизацията на социалистически Китай, която доведе до признатото от всички "КИТАЙСКО ЧУДО".
Няма съмнение, че разпадането на Съветския съюз и "китайското чудо" са двете най-широко мащабни събития в края на ХХ и началото на ХХI век. Именно те в най-голяма степен определят състоянието на съвременната световна ситуация и формират бъдещето на света. Съвременниците още не са осмислили в многопластовата му същност този факт. Това с особена сила се отнася за нашенския антикомунизъм и неговите досадно повърхностни идеологически и политически рупори. Те реагират първосигнално на думите комунизъм, комунистическа партия. Време е да се изоставят рефлексите на Студената война и да се разглеждат фактите. Настойчиво им препоръчвам да се запознаят с току-що публикуваната в САЩ книга на Хенри Кисинджър "За Китай" ("On China" - 586 стр.). Там са казани истини с такава дълбочина, с каквато никой досега не ги е казвал. Ще посоча за пример извадка от книгата.
През 1971 г., когато Кисинджър за първи път тайно посещава Китай, за да подготви официалното посещение на президента Никсън, САЩ са превъзхождали Китай пет пъти по обем на вътрешния национален продукт. Повтарям и подчертавам - пет пъти. Четиридесет години по-късно, през 2011 г., казва Кисинджър, вече никого не удивлява предположението, че в близките десет години китайската икономика ще надмине по този показател американската... Сегашното поколение на китайските лидери, продължава той, се вдъхновява от учението на Кун Фу-Цзи (на нас той повече е известен като Конфуций). Дълбочинната цел на Китай според това учение не е световна хегемония, а "да тун" - велика хармония". В това - подчертава Кисинджър - се състои същността на въпроса.
Кисинджър изразява надежда, че "китайското чудо" и основополагащите културни различия няма да доведат до сблъсък между САЩ и Китай. Неговата теза е взаимноизгодно сътрудничество в изграждането на тихоокеанското и световното съобщество. Той напомня за своя разговор с Цзън Цзямин, който му обяснява:"Ние никога не отстъпваме при натиск... Това е наш философски принцип."
Посочвам тези извадки от книгата на Хенри Кисинджър, когото никой не може да заподозре в симпатия към социализма, за да направя по-зрими грандиозните промени, които настъпиха в Китай след Великата социалистическа революция през 1949 г. и особено след Втората велика революция за модернизацията на социалистически Китай.
Книгата на Кисинджър не е поръчана от КНР и не е политически пиар на китайския социализъм. Тя е израз по-скоро на грижата за бъдещето на САЩ, отколкото за бъдещето на социалистически Китай. Но тя впечатлява с автентично прозрение във философията и ценностите в хилядолетното китайско цивилизационно развитие. Посланието му към политиците на САЩ и на Запада е да се съобразяват с тази философия, изповядвана и от съвременен Китай, който за разлика от САЩ "измерва времето не с течащата в момента конюнктура, а с хилядолетия" (Мао). Съвременен Китай остава верен на марксизма и изгражда социализъм, но стои здраво върху класическото наследство на своята хилядолетна цивилизация. "В това именно е същността на въпроса - казва Кисинджър. - Китай изгражда социализъм, но социализъм с китайска специфика".
Китайският социализъм започва през 1911 г., когато в Шанхай се събират 13 души, между които Мао Дзедун, Ван Лин и др., провеждат учредителен конгрес и създават Китайската комунистическа партия. Оттогава до днес тя изминава дълъг път, осъществява, както вече отбелязах, две социалистически революции, които издълбоко промениха страната, живота на народа и ролята на КНР в света. Днес ККП наброява 70 милиона членове и ръководи успешно модернизацията на Китай.
Не може да се разберат историята на ККП и двете социалистически революции, ако те не се разгледат като исторически приемници на националната Синхайска революция, която бе проведена в Китай преди създаването на ККП. Тя сложи край на монархическата система, съществувала няколко хиляди години, и изведе Китай на пътя на републиканската държавна система. Синхайската революция бе осъществена под ръководството на великия Сун Ятсен и реши този епохален проблем, но остави нерешени цяла поредица от други големи икономически, социални и политически проблеми, които задържаха Китай в епохата на късния западащ феодализъм и ранния полуколониален капитализъм.
Историческата цел, която си постави Китайската комунистическа партия, бе преодоляването на полуфеодализма и полукапитализма и възраждането на китайската нация, цивилизация и държава. Пътят, който измина от 1911 до 1949 г., когато бе осъществена първата социалистическа революция, е дълъг, противоречив и сложен. Километричните камъни по този път са белязани с изключително важни събития, развития и крупни политически фигури.
От събитията бих откроил въоръжената борба срещу японската агресия; съюза и войната срещу Гоминдана на Чан-Кайши; великия поход; победата на социалистическата революция през 1949 г.; курса на индустриализация на страната. Това са фундаментални заслуги на ККП. Заедно с тези жалонни приноси съществуват и такива събития, които ККП разглежда днес като сериозни грешки. Става дума преди всичко за "големия скок" и особено за "културната революция".
Прави чест на ККП, че тя прояви голяма интелектуална, историческа и морална зрялост и, бих казал, висока цивилизационна култура при оценката на своето минало и на своите бележити личности. Наложи се принципът на "уважение към фактите", признаване на положителното и отхвърляне на погрешното, способност за осигуряване на континюитет в историческия път на партията и държавата. Ярък пример за това е оценката за приносите и грешките на Мао Дзедун. Грешките му бяха анализирани, осмислени и преодолени, но постиженията през този период, както и приносите на Мао бяха съхранени в паметта на партията и на обществото.
Изключителна заслуга за налагането на историчност и цивилизованост в оценката на миналото има Дън Сяопин, който междувпрочем по времето на Мао беше свален от всичките му високи постове в партията и държавата и бе изпратен за превъзпитание в дълбоката провинция - "сред народа".
Днес в държавната памет на Китай редом с великите имена на философи, императори - обединители и национални лидери на древната китайска държава, блестят имената на такива крупни съвременни исторически личности като Мао Дзедун, Дън Сяопин, Лю Шаоци, Чжоу Енлай (първото революционно поколение), на второто поколение начело с Дън Сяопин и на третото поколение начело с Цзян Цзъмин и Ху Дзинтао. Този факт олицетворява мъдростта на сегашните китайски държавници и представлява добър пример за българските, мнозина от които смятат, че историята започва от тях. Една нация, която няма съзнание за значението на историческия континюитет в националното развитие, за значението на натрупванията през различните епохи и времена, тази нация не може да се развива нормално. Миналото не е списък от събития и личности, а исторически опит и уроци. Никога обаче не трябва да се забравя, че само осмислянето на миналото го превръща в исторически опит и исторически уроци.
Централно място в 90-годишната история на Китайската комунистическа партия заема осъществяването на Втората социалистическа революция. Тя започва през 1978 г. и продължава и днес, като протича под формата на модернизация и реформи на вече победилия социалистически обществен строй. Главната задача на Втората революция е да създаде материалните, социалните и духовните основи на социализма с китайска специфика. Определена е целта: да се постави развитието на Китай върху новите високи технологии, да се отвори страната към световните водещи тенденции и постижения, да се постигне до средата на ХХI век (2049 г.) общество на масова средна заможност за всички китайски граждани.
Както се вижда, по своята историческа мащабност Втората революция не отстъпва на Първата. Те са две гигантски крачки към възраждането на древната китайска цивилизация и милиардния китайски народ. Съвременен Китай е в авангарда на световното развитие през ХХI век. В опита на Китай ние виждаме каква могъща енергия се освобождава при съединяването на традициите на една велика 4-хилядолетна цивилизация с иновационните възможности на съвременната технологическа, екологическа, образователна, комуникационна и демографска революция. Същността на социализма с китайска специфика е именно това съединяване. По такъв начин се трасира пътят към бъдещия просперитет и на другите цивилизации и народи.
Това не означава универсализация на китайския опит. Всяка цивилизация и всяка страна ще намери своя собствен път, своята собствена специфика. Движението напред е задължително за всички, пътят е специфичен за всеки поотделно.
Съвременната епоха е епоха на световен преход от индустриалната в слединдустриалната историческа фаза на развитие. Протича Велика глобална революция, която е системно единство на съвременните технологическа, екологическа, комуникационна, образователна и демографска революция. Светът навлиза в информационната епоха. Пред очите ни се извършват дълбочинни промени и се заражда нова уредба на света и на националните индустриални общества. Китайската народна република е в първата редица на движението към тази нова епоха.
Ние, българските социалисти, се радваме на постиженията на китайския социализъм. Пожелаваме нови стъпки напред на китайското чудо.
Честит 90-годишен юбилей, скъпи приятели!