Две поетеси от Перник спечелиха литературния конкурс "Рада Казалийска"

Най-добрите творби в литературния конкурс в памет на Рада Казалийска определи жури в състав поетесата Ирина Александрова и актрисата Мара Чапанова. Председателка бе писателката Божидара Цекова.
Отличени са две поетеси от Перник - Първолета Маджарска за стихотворението си "Татко е при корените на дъжда" и Румяна Пелова за творбата й "Хоризонт на самотата". В конкурса бяха класирани още Мартина Вичева от Сливен за стихотворението "Картина". Поощрителни награди журито раздаде на Мария Гугалова от Велинград и Милка Пиналска от с. Градина. За проза бяха наградени Светла Дамяновска от Мездра за разказа "Миросаното дърво", Любомира Петрова от Пазарджик за разказа "Избор" и Йорданка Начева от Шумен за разказа "Сънят". Поощрителни награди получиха Лина Коцева от София за разказа "Просто живот", Дамяна Карамитева от София за разказа "Имало едно време... в Родопите" и Йорданка Господинова от Кърджали за поезия в проза.
Един интересен начин да се запознаем с личността на Рада Казалийска е националният литературен конкурс на нейно име. Родена е на 8 юли 1821 г. в с. Райково. Тя е седмото дете в семейството на Вълчо Казалията и Кина Парапитска. В дома им често гостува Димитър Минчев-Гайтанджията, от когото научават, че в Карлово и Калофер са открити първите новобългарски училища. Въодушевен от идеята и в село Райково да бъде открито училище, Вълчо Казалията изпраща дъщеря си Рада да учи в училището на известния по това  време Райчо Попович, където в продължение на 4 години усвоява българското четмо и писмо, след което баща й я изпраща да продължи учението си в Горния женски метох в Калофер, където преподава  даскал Ботьо Петков - бащата на Христо Ботев. През двете години на обучение там тя изучава и богослужебния ред. Когато се завръща в родното си място, вече е подготвена да поеме децата на селото, за да бъде първата учителка в Средните Родопи. Заедно с училището за по-малките Рада Казалийска отваря и училище за възрастни в черквата "Св. Неделя", където преподава богослужебен ред и славянско четене. Тя е първата българска възрожденска поетеса-монахиня. Авторка е на две стихотворения - "На баща ми" и "На майката и нейната реч". "На баща ми" е написано в акростих с текст "В чест на покойния ми баща Вълчо Казалията".