Две европейски държави - два полюса

Д-р Радко Ханджиев,
Bulgarian Press Pool-Budapest

Преди дни унгарците получиха първото за тази година повишение на работните си заплати. В края на декември м.г. унгарският министър на финансите Михай Варга съобщи, че в постоянно действащия Консултативен форум между представителите на работодателите, работниците, служителите - от една страна, и правителството, от друга, е постигнато двегодишно споразумение за повишаване на работното заплащане през 2019 г. и 2020 г. 

На 30 декември м.г. унгарският Държавен вестник (Мagyar Kozlony) публикува постановление на правителството за минималната работна заплата. Считано от 1 януари 2019 г. гарантираните минимална работна заплата и минимална надница нарастват с 8%; а от 1 януари 2020 г. - с още 8%. Така брутната месечна заплата на хората без професионална квалификация през 2019 г. става 149 000 форинта (500 евро), дневната надница - 6860 форинта (23 евро), а почасовото заплащане - 857 форинта (2,8 евро).

За длъжностите, за които се изисква средно образование или средна професионална квалификация, от 1 януари 2019 г. брутната месечна заплата става 195 000 форинта (650 евро), дневната надница - 8970 форинта (30 евро), а почасовото заплащане - 1121 форинта (3,7 евро).

Според министър Варга най-облагодетелствани ще бъдат работещите в сферата на здравеопазването. Считано от 1 юли 2019 г. те ще получат увеличение средно с 8%, от януари 2020 г. - с 14%, от ноември с.г. - с 20%, а през 2021 г. - с още 30%. За работещите в системата на здравеопазването без висше образование - районни медицински сестри, санитари и социални помощници, повишението ще е общо 72% през следващите четири години. Правителството се надява по такъв начин да ограничи изтичането на квалифицирани здравни работници в чужбина. 

Недостигът на работна ръка и застаряването на нацията принуди работодателите да преосмислят някои свои разбирания за заплащането на труда и да седнат на кръглата маса на Консултативния форум заедно с работниците и служителите и да изискат от правителството да повиши нормите за заплащане на труда. Премиерът Виктор Орбан преди дни обяви данъчни и кредитни облекчения за унгарците. На младите двойки ще се предлагат безлихвени кредити от 36 000 долара и те ще се опрощават, ако семейството има три деца. А при повече от 4-ма наследници майката ще се освобождава от данък върху доходите.

Динамиката на минималната работна заплата в Унгария за последните 10 години, според официалната статистика е, както следва (в щат. долари):

2019

        149,000.0 форинта

         566.7 $

2018

        138,000.0    Д

         533.2 $

2017

        127,500.0    Д

         434.1 $

2016

        111,000.0    Д

         387.3 $

2015

        105,000.0    Д

         405.2 $

2014

        101,500.0    Д

         469.5 $

2013

          98,000.0    Д

         443.6 $

2012

          93,000.0    Д

         386.4 $

2011

          78,000.0    Д

         369.0 $

2010

          73,500.0    Д

         390.8 $

Данните сочат преодоляване на наследените затруднения през първите три години след като през 2010 г. ФИДЕС спечели парламентарните избори с квалифицирано мнозинство. Спадът на минималната работна заплата след 2014 г. очевидно  се дължи на санкциите, които Брюксел наложи срещу Руската федерация, с която Унгария развиваше динамични търговско-икономически отношения. Не само унгарците, но и останалите страни от ЕС - най-вече Германия и Италия, претърпяха сериозни загуби вследствие на санкциите. Всичко това не можеше да не се отрази на жизнения стандарт на европейците, оттам и повишаване на социалното напрежение във всички страни на ЕС, възникването и бързото нарастване влиянието на антисистемните партии и групи, повечето от които категорично настояват за премахване на пагубните за собствените им икономики санкции срещу Русия.

На този фон 

сравнението с България

показва за пореден път къде сме ние сред европейските ни събратя. По данни на "Евронюз" българите са с най-ниската минимална заплата в ЕС. Макар тя да се увеличи до 286 евро на месец, считано от януари т.г., България продължава да бъде страната с най-ниското заплащане на труда от всичките 22 държави членки. Водещи са Люксембург, Нидерландия и Ирландия, отбелязва телевизионният информационен канал. Най-високата минимална заплата в ЕС надвишава повече от 7 пъти най-ниската (Люксембург с над 2000 евро срещу България с под 300 евро), категорични пък са данните на Евростат.

Миналата седмица "Евронюз" излъчи интервю с Елена Марвакова от Гоце Делчев - една от многото най-мизерно платени текстилни работнички във фабриката "Пирин-Текс". С трудов стаж от 33 години заплатата й е едва 340 евро на месец. Елена е член на КТ "Подкрепа", синдиката, който се бори за по-високо заплащане на труда. Но резултат досега няма, независимо че заедно с другите работнички многократно са се обръщали към Европейската комисия с искания да предприеме ефективни мерки за налагане на общ за целия Евросъюз минимум на работната заплата. 

Повечето европейски икономисти считат такова искане за нереалистично с мотива, че разходите за поддържане на задоволителен стандарт на живот, включително за издръжка на жилище, значително варират в отделните страни на ЕС. Излишно е да се споменава, че подобен отговор дълбоко разочарова работничките във фабриката и вярата им във възможностите на Евросъюза.

"Българските закони за човешки същества ли са направени? Или са за роботи? Работим непрекъснато. С тази система нашият работодател фактически е легализирал принудителния труд", възмущава се Елена пред репортер на "Евронюз". 

Но ниско платеният труд освен това ще се отрази и върху пенсиите, което означава, че ако оцелеят, последните години от живота на много българи ще преминат в още по-мизерна бедност.

Осемдесетгодишната Атлаза Щерева започва трудовата си дейност на 15 години. Работила е като залесител, готвач, оператор на машина за производство на ципове. Сега получава пенсия за прослужено време и старост в размер на 150 евро на месец, 50 евро от които отиват за лекарства и сметки за ток. "Повечето от стоките в магазина не са по джоба ми, никога не мога да си ги купя", разкрива тя от дома си - "спартански апартамент", какъвто го намира репортерът на "Евронюз". "Децата ми купуват дърва за огрев. Благодарение на тях имам отопление, така се боря за оцеляване", допълва Щерева.

Историите на повече от 20 милиона европейци са аналогични с тези на Елена и Атлаза. Бедността ги тика в блатото на социалното изключване. В Европейската комисия твърдят, че работят за вдигане на заплатите. Кога ще стане това никой не знае! Знае се обаче, че мизерното заплащане продължава да прогонва българите към Западна Европа в търсене на работа. Те са принудени да плащат висока социална цена - разделяне на семействата и живот в две държави членки на ЕС само и само, за да оцелеят.

Ниското заплащане на труда подкопава и данъчната основа на България поради намаляващия брой на работната ръка. "Естествено, няма и мигранти, които искат да останат и да работят в тази страна. Подобно на българите, повечето мигранти се насочват към по-проспериращия Запад. България е с най-ускореното намаляващо население в света. Фактически, работниците гласуват с краката си, като напускат страната си", признава "Евронюз" и добавя, че според ООН през 1989 г. България е наброявала 9 милиона души. Но днес населението й е 7,1 милиона, а до 2050 година ще е само 5,4 милиона.

Това, което "Евронюз" пропуска да отбележи, е, че в тези 7,1 милиона са включени и прокудените около два (или повече) милиона български граждани, доколкото данните им фигурират в ЕСГРАОН и в избирателните списъци. Фактически днес в България постоянно пребивават към 5 милиона души. А разликата между 9 милиона (1989 г.) и 7,1 милиона (2018 г.) означава, че 1,9 милиона наши сънародници са се преселили в отвъдното. Въпросът е: след като страната ни не е била изложена на катастрофални природни бедствия, епидемии или войни, как и защо българският генофонд намалява толкова мащабно?