Две Българии

Желязко ДЕЛЧЕВ

По време на прехода в нашата страна се оформиха две коренно различни групи хора. Едната група, от около 10% от населението, натрупа значителни богатства чрез ограбване на построеното по времето на социализма и чрез експлоатация на трудовия народ. С високи пазарни цени, максимално присвояване на печалбата, заработена от произвеждащите блага и несправедливо разпределение на тези блага, наложено от управляващия политически и бизнес елит. Забогателите през този период обсебиха властта и приеха закони, защитаващи богатствата им. Имената на някои от най-богатите се знаят, на други - не. Човек се шашва, като слуша за дворци, замъци, апартаменти, фабрики и заводи, хеликоптерни площадки, яхтени пристанища за десетки милиони.

В потвърждение на това са и данните, че в България има 32 000 души със заплати над нормалните, Корнелия Нинова съобщи за 8600 души със заплати от по 25 000 лева на месец! С най-високи заплати се слави управляващият елит на тридесетте чуждестранни банки от 30 000 до 100 000 лева на месец, да не говорим за високите заплати на евродепутатите с допълнителните им възнаграждения на месец. Да вземем и бонусите, които раздават министерства и агенции. А колко са европейските средства и българските държавни поръчки, пуснати тихомълком на свои хора от Бойко Борисов и сие? А после - кюлчета и пачки, ами да! Ето затова по празници хиляди българи си позволяват да пътуват до Гърция, Турция, Сърбия, Австрия или... Дубай. 

Всичко това показва, че в най-бедната страна в Европа живеят бая милионери. И се полагат всички грижи те да стават все по-богати. От колко време се говори да се отмени плоският данък или най-сетне да се вдигне таванът на осигурителния доход - не би! Възстановяването на прогресивно-подоходното облагане, което практикуват повечето страни, у нас едва ли ще стане скоро. 

А сега едни кандидати за висшия пост пледират за обединяване и единство на българския народ по най-важните за страната проблеми. Е, как да се обединят ония лица с милионите с хората на труда, които живеят с трохи под границата на бедността. Как да се обединят тръгналите за Гърция с другите, които ровят в кофите за смет, за да не умрат от глад. Как да са в единство всички, които ратуват за благото на трудовите хора и на страната, с ония, които срещу надутия си джоб и в ламтеж за служби хулят социализма, Русия, враговете си и всичко, което им пречи? Как да се обединят мизерията с парите и властта? Невъзможно!

Просперитетът и възходът на всяко общество в голяма степен зависят от това осигурява ли то всекиму достатъчно за нормален живот. Властващите досега работят точно в обратна посока. Всеки, живял в периода на социализма, знае добре, че България постигна тогава относително високо ниво на стандарта на живот на всички. Всички се осигуриха със собствени жилища, лекуваха се и учеха безплатно, бяха им осигурени работа и почивки на достъпни цени за по 14-18 дни през лятото. А днес от предишните 3200 завода в страната ни са останали само 230! Без коментар. 

По време на мандатите си Бойко Борисов не реши никакви социални проблеми, макар че хората му изготвяха бюджети с нисък праг на приходите и ги преизпълняваха с милиарди. След това Борисов раздаваше тия суми в угода на своя имидж без решения на парламента и с тях всъщност "печелеше" избори. А България продължава да е най-бедната страна в Европа с най-ниските заплати и пенсии; с най-ниския стандарт на живота. Данните недвусмислено говорят, че шест милиона българи живеят в недоимък, а два милиона от тях - в крайна бедност, мизерия и глад. Представете си само, ако 10% от бедните излязат на мирен протест, та това са 200 000, какво би се случило. Но, уви! Нашите бедни чакат някой друг да им реши проблемите. А на изборите гласуват за партиите на капитала! 

Всичко това принуди два милиона българи, предимно млади и образовани, да оставят род и родина, родители, братя и сестри, невръстните си деца дори и да тръгнат по широкия свят, за да търсят къшей хляб. За срамота, дори предложението на левицата депутатските заплати да се замразят до края на годината не мина. Не разбирам как и защо нашите бедни с трохите продължават своя летаргичен сън и гласуват за своите грабители и експлоататори!

Къде е изходът? Изходът е в преодоляването на котерийните борби в БСП, БЗНС и БСДП, в организирането на единен трудов фронт с участието на всички партии, защитници на бедния трудов народ. Ето това се нарича обединение, и само то е възможно в интерес на хората. Ако това не стане, нищо добро не чака не само тези партии, но и целия български народ, цяла България. Ще си останат двете Българии.