Двата свята на София

Някои хора живеят в дом от кашон, забутан в някой ъгъл, други притежават къщи в "Драгалевци" и апартаменти на жълтите павета. И те са на една ръка разстояние един от друг, а всъщност са на милиони години дистанция. Все едно два паралелни свята са се слели в едно, но нямат никакви допирни точки.
Когато си направиш една обикновенна разходка из София, можеш да се сблъскаш с блясъка на богаташа - скъпите коли и излъсканите дрехи и в същото време точно до него виждаш целия свят на друг човек, събран в един кашон.
Разкош. Бездомие. Ресторанти. Глад. Маркови костюми. Дрипи. Щастие. Тъга. Всичко това под столичните светлини. 
Колкото и тъжно да изглежда, столицата ни е това, което виждаме реално тук и сега.
Стана ясно, че Столичната община гласува разкриване на два кризисни центъра за бездомни хора през зимата. С капацитет 170 души. Страхотно. Ще ги приберем за зимата, пък после, като се стопли времето, ще ги пуснем да поживеят на въздух и така до другата година. Някой може ли да ми каже точната бройка на бездомните хора само в София? Някой има ли си на идея дали са десетици, стотици или хиляди? Колко софиянци се прехранват от остатъците на другите и живеят по входовете? Въпроси, които просто се изстрелват в пространството, без да намерят своя отговор.
Приемаме бежанците, осигуряваме им дрехи, храна, подслон, отопление и медицинско обслужване плюс една минимална месечна заплата, а българските бездомници прибираме за малко. Даже не ги прибираме всички. Друго питам - колко бездмоници ще останат извън кризисния щаб? Колко от тях има вероятност да умрат от студ и глад? Става ясно, че в собствената си държава е много по-добре да бъдеш бежанец, отколкото бедняк.
И все пак Столичната община заслужава добра дума за решението. Това може, това прави.