Два различни свята или прагматично сътрудничество?

Когато си зададем въпроса "Какво е Китай?", изведнъж установяваме, че ни е относително трудно да отговорим с няколко думи. Китай буквално присъства навсякъде в битието ни - като започнем от иглите и конците в домовете ни, бельото, голямата част от домакинските ни електроуреди и завършим с все по-често мяркащите се по родните ни пътища автомобили "Great Wall". Това също така е най-многолюдната страна в света, "световната работилница", "Поднебесната империя", Световното икономическо чудо, една от държавите-люлки на съвременната цивилизация, страната с най-много милионни градове, Великата китайска стена, Тибет, Конфуций, Далай Лама и какво ли не още...
Китай е най-големият износител на стоки и услуги в света и съответно заема второто място като вносител. Страната е толкова значим икономически фактор, че дори световните сили са се съгласили Летният световен икономически форум (или както е по-известен, "Летният Давос") ежегодно да се провежда в китайския град Далиен - третото по големина и оборот пристанище в Китай след Шанхай и Хонконг.
Във форума през тази година участваха повече от 1600 икономисти и финансисти от повече от 90 държави. Отразяваха го и около 300 журналисти от целия свят.
Отношенията между България и Китай изглеждат безоблачни, особено в политически план, въпреки че страните ни вече принадлежат към две различни обществени системи - в Китай все още Китайската комунистическа партия (от 1949 година насам) води изцяло обществено-политическия живот. Но това си има и хубавата страна - през следващата година се навършват 65 години от признаването на комунистически Китай, а България е втората държава в света (след бившия Съветски съюз), която е признала и установила дипломатически отношения с Пекин. Интересното е, че този факт е известен в Китай и тамошните управляващи го помнят и ценят.
Българска държавна делегация, водена от премиера на страната Пламен Орешарски, посети Китай и се включи в работата на форума в Далиен. В делегацията също така бяха и вицепремиерът Даниела Бобева и министърът на земеделието и горите Димитър Греков. Обикновено широката публика у нас свързва участието на българската страна в подобни форуми като поредната "екскурзия" на управляващите. Как се е случвало това в миналото, не е съвсем известно, но сегашното посещение беше изпълнено от поредица от ползотворни срещи, чиято цел беше привличането на вниманието на "Китайския дракон" към България.
Първата среща на премиера Орешарски беше с Председателя на Държавния съвет на Китай (или по-простичко казано, с премиера на страната) Ли Къцян. Срещата се проведе в резиденцията на китайския ръководител в покрайнините на Далиен. Основната тема на разговорите бе задълбочаването на сътрудничеството между България и Китай в рамките на китайската инициатива за отношенията с Централна и Източна Европа и китайските интереси за инвестиции у нас. Китай предлага 10 милиарда долара за инвестиции в региона, но до този момент програмата има незадоволителен ефект. Основната причина, поради която прилагането й в практиката се забавя, са китайските условия, и основно две от тях - държавни гаранции за китайските инвестиции и определен процент от капиталовложенията да бъдат направени чрез стоки и оборудване, произведени в Китай. Пазарните икономики на страните от Централна и Източна Европа не могат да допуснат подобно преференциално разглеждане на китайските инвеститори за сметка на останалите, а пък китайците от своя страна вероятно се страхуват от впускането в свободна конкуренция на европейския пазар. Всъщност става въпрос за кредит от две части - около 3 милиарда долара са т.нар. преференциални кредити, и вероятно те са основната цел, която си е поставила българската страна. Останалите 7 милиарда долара са под формата на стокови кредити. Основният проблем на китайците е, че тяхното обременяване с рамките на строго планираните бюджети, приходи и разходи не им позволява да правят рискови стъпки, а още по-малко да загубят. Липсва им определено и опит в Европа, а вероятно и нюх за рискове при инвестиции на Стария континет.
Но китайците не спират да опитват и да се интересуват от възможности. Вероятно определена изненада за българския премиер Пламен Орешарски бе проявеният интерес от страна на домакина му по отношение на БДЖ и железопътната инфраструктура у нас - едно от най-губещите държавни предприятия, постоянно движещи се по ръба на фалита и оцеляващи единствено и само чрез помощите от държавния бюджет. Китайският интерес обаче едва ли е случаен. Наскоро се появи информацията, че китайски инвеститори ще закупят мажоритарния пакет акции на най-голямото гръцко пристанище Пирея и ще вложат около 700 милиона долара в преустройството му с цел то да се превърне в едно от най-големите в Европа изобщо. Най-евтиният и кратък път от Пирея към Западна Европа е през България и съответно чрез използването на капацитетите на БДЖ...
Ли Къцян не даде рецепта как да направим икономическо чудо като китайското. Факт е, че нашите две държави са безкрайно различни. Просто неговата формула за двустранните ни отношения се изразява в една-единствена дума - "гъвкавост". Безспорно е обаче, че китайският модел на съчетанието на класическа планова икономика с частната самоинициатива и свободата на предприемачеството на микроравнище дава отлични резултати и въпреки че е първи износител на стоки и услуги в света и втори вносител на такива, Китай реализира невероятен външнотърговски излишък.
Не може да не направи впечатление строителството на огромни небостъргачи, което продължава денонощно, поне в Далиен. Също така, дори да се превърнем в тактически (трудно бихме се превърнали в стратегически) патньор на Пекин в региона на Централна и Източна Европа, е практически невъзможно да бъдем вратичката на Китай към европейския пазар. Просто ще бъдем глътнати, без нито те, нито ние да го усетим...
Китайците високо ценят и търсят българското розово масло. Да, ама те искат огромни количества, а родното производство на този продукт по никакъв начин не може да ги осигури.
По отношение на развитието на връзките ни в туризма като че ли може да се очаква развитие - след три седмици български специалисти от Държавната агенция по туризма ще посетят Китай по покана на домакините и ще направят презентация на родните курорти. И това е в реда на нещата - едва около 8000 китайски граждани са посетили България през изминалата 2012 година. И едва ли с основна цел туризъм...
Вицепремиерът Даниела Бобева проведе също така една особено ползотворна среща с представители на строителния гигант "China Construction". Компанията е най-голямата в своя бранш в Китай и дава хляб на повече от 100 000 души инженерно-технически персонал. С работниците броят им надвишава 1 000 000 души. Тази фирма е изградила и изгражда 95% от небостъргачите в Китай, но за сметка на това дейността им в Европа е просто символична. Китайците обаче здраво строят сгради, болници, училища, казина и какво ли не още в цяла Азия и Северна Америка, особено в САЩ. Ние им предлагаме най-ниските данъци в ЕС, но за сметка на това те трябва да се престрашат да участват в тръжните процедури по общия ред, ако искат да стъпят на българския строителен пазар.
Определено дискриминация за китайския бизнес у нас няма да има и може би поради това и представители на "China Construction" вече са в България и провеждат срещи с частни предприемачи от Пловдив, специалисти от МРРБ, МТС и други заинтересовани страни.
В тази връзка основен партньор на "China Construction" в Китай е "Ексимбанк - Китай", с чийто президент Ли Жуогу се срещна премиерът Орешарски. Визитната картичка на тази финансова институция у нас е свързана с нейното участие в реализация на проект за производството на соларна енергия, финансиран частично от "Ексимбанк". Самият Ли Жуогу е посетил България и пази отлични спомени от страната ни. Интересът на китайците е отново свързан с изграждането и обновяването на родната инфраструктура - пътица, жп линии, пристанища. Но отново има препъникамък - държавните гаранции, които обаче кабинетът Орешарски не може и не иска да дава - просто с тях би се създало допълнително бреме за родния данъкоплатец.
Като показател за българската гъвкавост Орешарски ще предостави в кратък срок едно-две предложения за финансиране от "Ексимбанк" и лично ще се ангажира с решаването на бюрократичните спънки, появяващи се в процеса на кандидатстване пред китайските инвеститори у нас. От своя страна Жуогу бе помолен да гледа за в бъдеще по-благосклонно на гаранциите от страна на банката му за китайските инвеститори у нас с цел намаляването на риска за техния бизнес.
Интересен момент в посещението представлява контактът на българския премиер с най-богатия китайски частен бизнесмен (доколкото може да се говори за напълно частен бизнес в Китай) г-н Уан Дзиенлин. "Форбс" оценява собствеността на Дзиенлин на 10 милиарда долара, а неговите инвестиции и бизнес се развиват основно в сферата на туризма и ресторантьорството. Дзиенлин също отлично работи в Азия и Северна Америка, но към момента не развива бизнеса си в Европа. Възвръщаемостта на инвестициите му на годишна база е около 33-34% - нещо също така непостижимо на Стария континент. Поне Уан не поиска държавни гаранции за потенциалния си бизнес у нас и дори увери министър-председателя Орешарски, че възнамерява да посети страната ни до края на настоящата година и да проучи възможностите на родната туристическа индустрия.
И в крайна сметка какво се получава - китайците апелират за гъвкавост в отношенията, а гъвкавите се оказват от българската страна. Има червени линии, които нито Орешарски, а вероятно който и да било на неговото място (може би като изключим вездесъщия ни бивш премиер Бойко Борисов, който първо импулсивно взимаше решения, а после се сещаше за евентуални негативни последици от тях) няма да се съгласи да прекрачи и да натовари най-бедния данъкоплатец в Европейския съюз с бреме от 1-2 или повече милиарди долара, нито пък да предложи на китайците "статут на най-облагодетелствана нация" в отношенията им с България. Но пък предлагаме равен старт на принципа на пазарната конкурентност - нещо, което като че ли е като кошмар за китайския централизиран бизнес. Предлагаме ниски нива на данъчно облагане, относително евтина и много квалифицирана работна ръка, особено в сферата на строителството, стабилна национална валута и не на последно място, колкото и да не искаме да си го признаем открито - вратичка към пазара на Европейския съюз.
Това им е явно и мъката на китайците - ако може да влязат на пазара в Евросъюза, ама през задната врата.
По време на дискусията за бъдещето на Европа на Форума в Далиен Пламен Орешарски "спести" съветите си към Стария континент как да излиза от кризата. Неговите коментари бяха свързани основно с българския опит в тази насока, за уроците, които научихме от кризата. Като резюме Орешарски обобщи: "Стабилната монетарна и фискална среда са необходими, но недостатъчни условия за успешност и стабилност на икономическото развитие".
    Безспорно посещението на екипа от правителството на Орешарски в Китай може да се оцени като успешно. Създадени са нови контакти, обяснени са ясно правилата за инвестиции и бизнес у нас, създаден е интерес за това както в китайските държавни мастодонти, така и в частните предприемачи. Светът научи за българския опит от кризата. И това съвсем не е малко!
Сега наред са китайците - нека мислят. Но при ясни правила просто се решава и тръгва напред. Всичко останало е липса на "гъвкавост", нали?







Далиен-София