Два мита за СИРИЗА

Победата на СИРИЗА още много дълго ще отеква в цяла Европа. Вълната от медийни манипулации, спотаена злост, дясна мерзост и изсъскана злоба наистина се превърна в цунами. Заради това е добре да разбием няколко големи мита.
Първият от тях е, че СИРИЗА е радикално лява партия. Очевидно е, че в люлката на неолибералното статукво и утопия политическият модел на Европа отиде толкова вдясно, че сега нормалното ляво изглежда като нещо радикално. Защото СИРИЗА е точно това - една нормално лява партия, от онези старомодните, които не се интересуваха от скъпите костюми, а искаха да подобрят живота на хората. Между другото, същото се отнася и за други фигури, които са определяни като крайни радикали. Известният журналист Грег Паласт например казваше, че Уго Чавес не е някакъв обезумял революционер, а един старомоден и прилежен социалдемократически модернизатор. СИРИЗА може да изглежда радикална само на човек, който е отишъл толкова надясно, че вече разговаря с хищния призрак на Айн Ранд.
Ако традиционните леви партии имат огромен проблем днес, той се дължи на техния политически поход надясно. По този начин те оставиха огромни електорални маси без никакво представителство и беше съвсем естествено вакуумът да бъде запълнен.
Вторият мит е митът за пазарите. Тези дни попаднах на едно заглавие, което звучи като началото на стихосбирка с меланхолична поезия: "Победата на СИРИЗА притеснява пазарите". Ако човек не е внимавал в час по биология, ще си рече, че тези пазари са някакъв отделен животински вид, който се стресира както му дойде. Тези пазари все са изнервени, все нещо им пречи, все някакво притеснение ги удря като микрополитически инсулт. Пазарът ли трябва да диктува политиката или политиката - пазара? Това е въпросът, който формулираха гърците със своя вот. И се отказаха да приемат диктата на пазарите във визията за тяхното бъдеще. Пък и човек неволно започва да се чуди - при толкова много емоции и стресове досега, как ли капитализмът не се е гътнал от инфаркт?