Душесвеж и сърцемлад

На 15 октомври т.г. се навършиха 160 години от рождението на един от най-прочутите ни езиковеди, страстния борец за чистотата на българския език, литературния историк и библиограф акад. Александър Теодоров-Балан. Действителен член на Българското книжовно дружество (БАН) - 1883 г., първи ректор на Софийския университет - 1889 г.   

Балан е роден на 15 (27) октомври 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия, днес в Украйна. Умира на 1 (12) февруари 1959 г. на 99-годишна възраст. Със съпругата си Жюли Гресо имат 7 деца, четири от които умират. Тя си отива през 1923 г. от туберкулоза, Балан се грижи сам за тримата си синове. Владимир Балан е летец и авиоинженер, директор на "Луфтханза" за България. По време на Втората световна война е мобилизиран в Скопие, а след 9 септември 1944 г. изчезва завинаги. Милко Балан е професор по анатомия и рентгенология в Медицинския факултет на Софийския университет, участва в Балканската война, умира на 85 години. Третият син - Станислав Балан, е личен секретар на Борис III. Той е придружавал царя при срещата му с Хитлер в Берлин. Народният съд го осъжда на смърт, но после присъдата му е заменена с доживотен затвор, бащата се обръща към Георги Димитров и Станислав е спасен, до смъртта на академика е негов секретар.

Балан има над 900 научни публикации. Първата му  статия е в сп. "Наука" през 1881 г., последната е от декември 1958 г., месец преди да си отиде от белия свят. Той лично въвежда в българския език думи като възглед, влак, гледище, заплаха, излет, общувам, хижа... През 1916 г., поради навършване на 65-годишна възраст, негови колеги успяват да го уволнят от СУ, големият ни учен, обиден, написва писмо до министър Иван Вазов. Има обаче версия, че писмото е пародия от Кирил Христов заради манията на Балан за чистота на езика. Ето това твърде атрактивно писмо:

"Господине Министре,

С душесмут окосъзрех вестилище във вестопродавниците всекидневни, че е сторена изпъдица на самоличността ми от Висшето просветилище народно, поради негодие старешко. Това вля злино горчиво в душепокоя ми и ме подтикна към устопсувни и матерни мръснословия. Защото, ако ме олицесъзрете, ще заключитe, че съм душесвеж, сърцемлад и в прекрасно яколетие. Никакво коленослабие и кръстонемощие поличби не са ме спохождали. Храноглътните ми желания са като у новобрачни. Гълталището ми, коремието ми и продължаващите ми телесни добавки са в изправност. Сърцетупът ми е нормален, кръвотласъкът е естествен, а любощенските ми подсети - непрестанни.

При това младосърдие и яколетие бива ли да ме подвергвате на изпъдица? 

С настоящето си буквописано заявление Ви моля да не ме изпращате в пенсионно пустовремие, а в бъднодневие да ме оставите на трудотворна занимавка. Последна доплънка: Виж, ако става реч за професора Влахов, той, макар и да е в ергенски самолипс, изпада в кръстонемощие и е в пълен угас на любощенските подсети. Ето защо неговата изпъдица е по-належаща.

С почит: проф. БАЛАН, роден 1851 г."

На 24 октомври 2019 г. от 17 ч. Алма матер и БАН ще честват в аулата на СУ 160-та годишнина от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан. Уводно слово за проф. Балан ще произнесе акад. Михаил Виденов, участват с доклади доц. Георги Вълчев (СУ), Николай Поппетров (БАН), проф. Йовка Тишева (СУ), доц. Татяна Александрова (БАН).