24 Ноември 2024неделя06:19 ч.

Душата, която движи дарованието

Националното духовно присъствие на скулптора Христо Песев (1923-2000).

/ брой: 77

автор:Георги Георгиев

visibility 1989

Когато Христо Песев вървеше по главната шипченска улица, я изпълваше със своето присъствие. И сега го виждам - снажна фигура в бял костюм, с дълга, леко разпиляна къдрава коса, пристъпва бавно, поспирва се и се обръща към събеседника си. Осанката му е на мъдрец. Всеки ден минавам покрай големия двор на Христо с миниатюрната къщичка под ореха, заглеждам се в тъжната скулптурна фигура на майка му в средата. Тя го очаква коленичила и винаги ще го очаква...
Христо Песев е скулптор, чийто творби напуснаха ателието му, за да застанат сред площадите и да излъчват трайно духовно присъствие. В Силистра отидох, тъй като там беше военното училище за свързочници, а аз служех в главния полк на Генералния щаб. С мой приятел видяхме респектиращата скулптурна колона "Аспарухови воини". Тя е сътворена от Христо Песев след спечелен конкурс и е издигната на шосето за Добрич. Неведнъж съм бил в града на Ботев и винаги съм разглеждал великолепния паметник на Калофер войвода, с който Христо Песев с право се гордееше.
По време на 100-годишнината от освобождението на Варна бях в морския град. В двора на Музея за възраждането ме привлече двуфигурната композиция на млад красив руски генерал, който приема благодарност от българска девойка. Веднага се похвалих на придружаващите, че авторът е Христо Песев от Шипка.
С генерал Ризов при една командировка прескочихме до родното му село Ястребино. Днес господата от някои медии подминават трагедията на убитите деца, но тя трябва да се помни. Отидохме, когато там бе реализирана композицията на Песев "Ястребино".

Застанахме мирно

пред огромните почти триметрови фигури в памет на децата жертви на българския фашизъм. Дали и днес се опазва този вълнуващ паметен знак? Питам, защото зная тъжната съдба на четириметровия бронзов обелиск на Добри Карталов в Габрово. След 10 ноември 1989 г. това творение на Христо, както и името на бореца за доброто на народа бяха осквернени.
Ние в Шипка всеки ден усещаме присъствието на талантливите творения на Христо Песев. А многобройните екскурзианти, които някога влизаха в криптата на Храм-паметника "Рождество Христово", се спираха пред мраморната фигура "Поклон". Тя беше пред саркофазите на падналите руски воини и български опълченци. Ако пък посетителите приседнат в парка пред храма със златните кубета, ще забележат под боровете скромния паметник "Септември 1923". Минете ли покрай читалището, ще видите скулптурата на Песев "Самодейци". Продължите ли нагоре и стигнете площад "Проф. ген. Генчо Кръстинов", до малкото шадраванче пред старата църква ще ви срещне композицията "Хайдутство".
Всеки, който влезе в градската художествена галерия, ще може да се наслаждава на разнообразни по теми, по вид на изпълнение и материал творби на художника. Неслучайно галерията носи името на Христо Песев. Още на входа ни посреща скулптурата "Майка". В партера посетителят вижда изпълнените в дърво скулптури "Будител" и "Бунтовник". Те излъчват топлота и величие. До тях, също от дърво, е творбата "Поколения" - майка и дете. На втория етаж винаги ме е привличала със своята белота и автентичност главата на художника. Тя напомня на образци от великите майстори.

Талантът е даденост свише

но скулптурата е и тежък труд, всекидневно занимание, гонене на върховете, които са скрити навътре. В камъка, в дървото, в човека. Христо Песев работи с майсторска амбиция, независимо какво мачкат ръцете му, дали създава отделни фигури или композиции, дали творбите ще бъдат от дърво, теракот, бронз или камък. Песев е художник, който работи в дълбочината на историческото време - от хайдутството и Възраждането до годините на съзиданието.
Насока на развитието му дава специализираното училище по дърворезба в Трявна. Негови учители са Цаньо Ангелов, ръководител на отдел "Резба", Димитър Друмев, преподавател по стилознание и рисуване. Тригодишният срок на обучение завършва, но училището не дава диплом за средно образование, а неговата цел е Художествената академия. Затова отива на конкурсни приравнителни изпити в Русе. В училището по вътрешна архитектура, създадено от чеха Вонрач, може да осъществи намеренията си. Специалността му е резба. Увлича го обаче скулптурата. Първото произведение, което реализира, е Христос. Изпълнен е върху словенски дъб и е поставен на немското гробище в Русе. Младият Песев е повлиян най-силно от великия Иван Лазаров и неговата знаменита скулптура "Те победиха". В края на обучението си той спечелва конкурс за резбарска украса на новострояща се църква в Русе и изпълнява проекта си сам.
След 9 септември 1944 г. настъпват дълбоки социални промени, развива се бурно икономиката. Христо Песев ентусиазирано се включва в създадения в Шипка от учителя Андрей Пънчев оркестър от 20 цигулки, две флейти и ударни инструменти. На самия 9 септември е сред посрещачите на освободените политически затворници. Отива в гвардейската дружина като доброволец за фронта. Командването отделя няколко младежи и ги изпращат в Школата за запасни офицери. Сред тях е и Христо.
През 1946 г. Христо Песев се явява на конкурс и започва да

учи в Художествената академия

Тук всичко го примамва и разпалва мечтата му да израсне като творец. Иван Ненов ги учи на рисуване с темпера, големият Любомир Далчев им преподава скулптура. През третата година ги разпределят по специалности. Вече попада при професор Иван Лазаров. След неговата смърт една година и половина е при Михаил Кац. Дипломната си работа защитава при Иван Фунев. Темата е "Опълченците на Шипка", композиция от две фигури - опълченец и руски воин. Това за шипченеца, чийто роден дом е на триста крачки от храм-паметника с позлатените кубета, е нов шанс да се изяви като завършен творец. Скулптурата му и днес е във Военноисторическия музей в София.
Когато завършва академията, Христо Песев няма време и възможност да се изживява като свободен артист, да бохемства и да се радва на безгрижен живот. Не само че няма доходи, но и възпитанието, и насоката на изграждането му като личност са други. Веднага започва работа като учител. Преподава декорация и скулптура, оформя млади бъдещи художници и труженици в художествените занаяти. Имам пряко впечатление от училището, където е преподавал Песев, защото тук завърши внукът ми. Когато отиде в Неапол да учи в тамошната художествена академия, един преподавател му казал: "Какво да ви учим, Жоржо, вие в България сте учили всичко и методично."
Сега творби на Песен са притежание на Националната художествена галерия и галериите в Пловдив и Пазарджик, Варна и Русе, Разград и Силистра, Казанлък и Шипка. Песев е представен в колективни изложби в Москва, Берлин, Варшава, Прага и Будапеща. Той е един от щедрите дарители. Това най-добре знаят галериите в Казанлък и Шипка. Художникът е подарил на Казанлък 111 скулптурни творби от камък и дърво.
Присъствал съм на две от самостоятелните му изложби. Първата беше през 1975 г. Изложбата беше внушително показване на

художественото дело на именития шипченец

Няма да забравя думите на Любомир Далчев: "Ако вярваме, че трудът е създал човека и че изкуството е висококачествен продукт, който не идва даром, а е плод на усилия и квалификация, трябва да се съгласим, че трудът е създал художника... Христо Песев не е причислен към оня кръг, които се считат за "избраници"... Той е не само даровит..." Професорът заключи, че има огромна творческа воля - моторът, който движи дарованието. Професор Иван Ненов каза, че се усещат миговете от живота, които скулпторът е доловил и успял да пресътвори. В публикувана статия професор Иван Маразов пише за умението на художника да улови движението, да предложи различни пози и неочаквани ракурси, да внуши психологическо напрежение чрез възможностите на тялото.
През 1983 г. по случай 60-годишнината на художника се състоя втора негова изложба. Софийската публика и специалистите видяха колко разнообразно като жанрове и теми и колко обемно е неговото творчество. На третата си изложба през 1993 г. Христо Песев показа 74 скулптурни произведения от метал, теракот и дърво, за първи път бяха експонирани и негови рисунки и акварели.
Отиде си от нас, когато работеше композицията от дърво на воеводата Христо Патрев в размер два метра. Остана недовършена.
Радостно е, че и двете дъщери на Христо учиха в Художествената академия.
...Застана ли пред бащиния двор на Христо, си спомням онази тяхна малка къща в северния край. Мисля си как на едно малко парче шипченска земя са се родили три различни таланта. През улицата отсреща е роден оригиналният поет Емил Розин. От западната страна съсед на Песев е Пенчо Нешев, именит майстор на кавали и гайди. Нямаше състав в страната, чиято гайда да не е излязла от неговите сръчни ръце. Отиваха неговите творения и в чужбина.
На педя шипченска земя са родени три различни дарования. Къде са отлетели духовете им?

Христо Песев в ателието

"Две фигури"

 

Русия е готова за преговори

автор:Дума

visibility 996

/ брой: 224

Липса на гориво спря транспорта в Скопие

автор:Дума

visibility 941

/ брой: 224

Австралия забранява социалните мрежи за деца

автор:Дума

visibility 928

/ брой: 224

Накратко

автор:Дума

visibility 829

/ брой: 224

Пералнята не работи

автор:Александър Симов

visibility 1028

/ брой: 224

Необходима забрана

автор:Таня Глухчева

visibility 899

/ брой: 224

Трябва ли левицата да прави политически компромис?

visibility 929

/ брой: 224

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ