Думите на откровението за една "суха" материя

Д-р Мирослав ЛАЗАРОВ,
Съюз на учените в България

Тази година се навършиха 140 години от рождението на Георги Павлов Хадживичев. Той е родом от Котел, учи в Педагогическото училище в Казанлък. През 1905 г. заминава за Италия, където следва ветеринарна медицина в Торино. Там получава настоятелна покана за асистентско място, но предпочита да се завърне в България. Георги Павлов е назначен за околийски ветеринарен лекар в Ески Джумая, днешно Търговище. Участва в Първата световна война като запасен санитарен поручик. По-късно е районен ветеринарен инспектор в Айтос, а от 1923 до 1935 г. е началник на ветеринарното отделение към Министерството на земеделието. По негова инициатива е приет Закон за санитарно-ветеринарната служба в България от 1924 г. и превръщането на ветеринарната в обществена медицина. Осем години Павлов е постоянен делегат в Международното бюро на епизоотиите в Париж.
Научната кариера на д-р Павлов започва от 1925 г., когато става доцент в Катедрата по ветеринарна полиция и администрация и съдебна ветеринарна медицина с подвижна клиника. Той е извънреден професор от 1928 г. и редовен професор и титуляр на същата катедра през 1931 г. От 1925 до 1945 г. чете лекции по ветеринарна профилактика, съдебна ветеринарна медицина, ветеринарна полиция и ветеринарна администрация, история на ветеринарната медицина. От 1937 до 1942 г. е декан на Ветеринарномедицинския факултет и член на Академическия съвет на Софийския университет.
Известни са 13 научни труда на проф. Павлов, между които "Предпазни мерки против причинените от филтруем вирус епизоотии", "Международният елемент в борбата против епизоотиите", "Постиженията в обществената ветеринарна медицина", "Нашата търговия с животни и животински продукти и ветеринарните конвенции", "Страници от ветеринарната служба в България до Съединението", "Граничен трафик и гранична зоопрофилактика", "Застраховка на домашните животни" и др.
Проф. Павлов е автор и на следните учебници, монографии и ръководства: "Ветеринарната служба у нас и нейната сегашна организация", "Сапът в България", "Лекции по съдебна ветеринарна медицина", както и на многобройни проблемни и научно-популярни статии в специализирани списания. За лекциите на проф. Павлов е оставил спомени д-р Ячо Кабаивански, който пише: "...тук, в аудиторията, са събрани 40 здрави момци, студенти, хора излезли от народа, и слушат унесени думите на професора... Никой от тях не смее да мръдне, не смее да диша дори, за да чуе по-добре, за да разбере по-добре думите на откровението... Така сухата материя на зоопрофилактиката или съдебната медицина оживяваше и се превръщаше в най-интересната и най-лесно усвоима материя във Ветеринарномедицинския факултет при Софийския университет".
Висока оценка за делото на проф. д-р Георги Павлов се дава в Съветската ветеринарна енциклопедия, 1974, т. 4. Там той е посочен като "теоретик и организатор на обществената ветеринарна медицина", основоположник на зоопрофилактиката като наука, създател на ветеринарна служба, "прогресивното значение на която се отбелязва от ветеринарната общественост не само в България, но и извън нейните предели".
Проф. Павлов е предлаган и за ректор на Софийския университет. Учредител е и един от първите председатели на Съюза на научните работници в България.
Видният учен умира на 31 юли 1945 г., погребан е в парка на Висшия ветеринарномедицински институт в София и е патрон на института.