Думите, които Доган не изрече

- Тепърва ще се анализира "случаят ГЕРБ и Бойко Борисов" в най-новата история на България. Най-вече от гледна точка на въпроса "Защо след близо 20-годишен преход към пазарна икономика и демокрация Властовата система на държавата беше обсебена от идентифицирани "летящи обекти" от подземния свят?" Демокрацията не е веднъж завинаги зададена обективна реалност като ценностна система. Демокрацията се оказа много уязвима, с перманентна потребност от грижи за утвърждаване и развитие.
Виждайки как реагира медията и обществото на поведението на един мачо като Герой-спасител, ти става тъжно и мъчно... Но чувството на вина от политическо бездействие не те утешава, а те тормози дълбинно и вертикално... Когато за пореден път преживяваш спектъра от възможности на Демокрацията и разбираш своя дял от общата вина, който превръща възможността за Диктатура в действителност, вече си готов да отсъдиш, че това е най-важният урок на Демокрацията, който обаче не трябва да се повтаря. Защото политик, който не е бил в час на този урок, не знае цената на Демокрацията. Такъв политик е станал жертва на рутината и инерцията...
Страхотен урок. Неповторим, драматичен дори. Диктаторите не разбират от базови ценности, политическо целеполагане и стратегия за развитие на страната. Но Те по-добре от нас усещат инстинктивната сила на Властовата система и нейните инструменти. Особено микрофона, камерата и силовите инструменти. И всичко, което може да служи за принуда и рекет. Могат да ти вземат бизнеса, но ти трябва да се чувстваш благодарен. Могат да те фалират, но ти трябва да мълчиш и да се страхуваш. Защото може да последва и нещо много по-лошо. Могат да те компрометират чрез медията до такава степен, че гледайки се в огледалото, да не се познаеш. Могат да фалират и държавата, стига това да им гарантира собствено оцеляване и житейска сигурност.
Но диктаторите, като нашия Герой-спасител, са странни хора. Колкото и да са суетни и арогантни пред камерата, в същата степен са неуверени и страхливи в бъдещата посока на времето. Затова тях изключително много ги интересува Оцеляването. Дори го трансформират в политическа стратегия на държавата и обществото.  
Неслучайно основният предизборен трик на нашия Герой-спасител не е някаква програма или модел за развитие на България, а "събуждането на инстинкта на българина за оцеляване". Разбира се, това внушение задължително се свързва с виртуалната турска опасност и с ДПС като продукт на Османското културно наследство на Балканите.

- Дотук добре. Машината на страха е конструирана по "свой образ и подобие" и пусната в действие. И тя започва да произвежда необходимия за събуждането на инстинкта за оцеляване продукт - Страха. Но въпреки всичко нашият Герой-спасител не се чувства сигурен, той иска да бъде презастрахован и затова решава в приятелски порядък да се обърне към турския си колега от Анкара да му се притече на помощ с каквото може. И естествено колегата му от Анкара откликва положително.
Не искам да коментирам поведението на чужди премиери от коректност, въпреки че имам морални основания за това. Искам само да припомня на нашия Герой-спасител, тъй като не обича да чете и хабер си няма от История, че няма нищо ново под слънцето на Историята. Затова той вероятно не знае, че така влиза в странни отношения, които имат аналогични модели в историята на Балканите.                       Стремежът на диктаторите към абсолютната власт е без граници. Те обикновено започват с показна прилежност, за да се харесат на публиката. Достигат своя апогей с популизъм и демагогия на тема Справедливст. И накрая стават жертва на същата машина на властта, която са създали.
Но пакостите, които правят, са толкова големи, че след тях са необходими години за нормализиране на света, който са командвали...
    Така например:
- За първи път от началото на прехода политическият елит на страната започна да артикулира темата за защитната система на Демокрацията
- За първи път се прави реална организация от различни партии за сигурността на вота на избирателите
- За първи път политиците започват да разбират как колаборацията на МВР и част от медиите на страната може да се превърне в месианска основа на Властовата система и да подмени Демокрацията с авторитарна диктатура.

Тъкмо затова парламентарните избори 2013 трябва да имат за основна цел спасяване на Демокрацията. Дори и с цената на непризнаване на изборните резултати. Защото от гледна точка на Изборния закон, приет самосиндикално от управляващите, е важно кой брои бюлетините, а не колко са гласоподавателите.
Друг проблем, който искам да поставя на вашето внимание, е по-скоро към Европейската либерална общност. Европейските либерали трябва да имат реална визия и подходяща управленческа стратегия на тези процеси. А доколкото се отнася до етно-религиозните малцинства, те могат да се превърнат в Генератори на Европейска Заедност на Балканите. Разбира се, всичко се свежда до статуса на малцинствата в националните държави. В тази връзка ми е и предложението към Европейските либерали, а именно, необходима е концепция за даване на "статут на европейско малцинство" на рисковите малцинства в ЕС. Убеден съм, че Европейските либерали могат да постигнат тази изключително важна за единството и развитието на ЕС стратегическа формула за малцинствата.

- Когато преди половин година се запознах с обвинителния акт срещу 12-те имами по делото в Пазарджик, се стреснах. Те бяха обвинени по същите членове от "глава първа" на НК, по които аз бях осъден за противодържавна политическа дейност преди 27 години, по време на Тоталитарния режим. И най-странното беше, че в съдържанието на обвинението основните аргументи бяха изфабрикувани на базата на допускането, че по-различната интерпретация на кораничните текстове води до застрашаване на националната сигурност!? Използвам случая да благодаря на Европейските либерали за разбирането и подкрепата по този казус на либералния форум в Дъблин. Подобни събития са изключително тревожни и опасни. Това е произвол на държавата спрямо правата и свободите на гражданите й.