Думи за баланса

Да вземеш страна в чужд спор е рискована работа. Рискът е двупосочен, но еднозначен - и да си прав, и да сгрешиш, е идентично. Ако си прав и си взел страната на този, чийто аргументи са по-силни и убедителни, ще се постави въпросът защо си го направил, при положение че справедливостта няма нужда от оправосъдяване. Ако не си прав и си взел страната на погрешното мнение, тогава ставаш съучастник в несъвършенството - допуснал си с личен принос неправдата да тържествува поради своето многогласие или фиктивно мнозинство. 

Тези неща, последните, не са тъждествени. Правото познава т.нар. многогласни акции, те нямат нищо общо със славеите, понякога също определяни така. Те са вид ценни книги, даващи на притежателя им привилегията да упражни повече от един глас на акция при вземането на колективни решения, т.е. броят на акциите не е равен на броя на гласовете. И в живота се случва малко на брой хора - но по-гласовити, привилегировани, кресливи или агресивно нискочели, да наложат волята си над по-многобройните, но по-умерени, скромни или възпитани люде.

Ето защо най-добре е да съблюдаваш баланса на силите и начина, по който те си противостоят. Не да се месиш в чуждите спорове, особено ако не познаваш детайлите, а да наблюдаваш внимателно дали спорещите спазват правилата на дискусията и нормалността на разногласията. Ако всичко е наред в процедурно отношение, страните имат равен шанс да докажат тезите си и значи битката между тях е достойна. Това е по-важно от самата битка. В крайна сметка по-добрият, по-зрелият и по-качественият ще спечели: това ще е добре за всички.

Нещата се усложняват, когато си предубеден или когато имаш интерес да вземе връх онзи от спорещите, от когото имаш полза. Тогава вече правиш всичко възможно да направиш правилата неприложими или такива, че те да вършат работа само на твоя човек. Защото при равнопоставена битка и при еднакви правила той ще загуби. И, не дай Боже, да имаш удобството или юридическата привилегия да дадеш несправедливо оръжие в ръцете на твоя фаворит, тогава тежко му и горко на опонента.

Ето това, опасявам се, правят в момента управляващите. Създават се умишлено криви закони и норми, които не само че не съответстват на юридическите европейски образци и директиви, но и внасят хаос и двузначност в практиката. Примери много, но има ли нужда от тях? Всеки, който следи работата на законодателя, ще установи, че и техниката на нормосъздаване и избирателността на регулацията, и най-вече задушаването на равнопоставеността между субектите, съвсем целенасочено водят до нарушаване на демократичния баланс между властите, между субектите и обектите на регламентираните отношения. Така самата идея за закон се обезсмисля, дори да не вреди.

Юридическата гилдия е в дълг към държавата и обществото, защото мълчи и не прави нищо, за да се опълчи срещу попълзновенията на властта да смаже правото като инструмент на доброто. Може да се направят предположения защо е така, но едва ли има смисъл. Нужни са юристи, които с авторитета и разума си да сложат преграда пред опасностите на криворазбраната или кривоприлагана демокрация. Иначе у нас правото и справедливостта ще се отдалечат толкова едно от друго, че вече ще кореспондират помежду си само чрез политиците. А това ще е напълно достатъчно, за да не си кореспондират изобщо.