Слънчогледите
/ брой: 74
Стефан Минчев,
Флагман
Помните ли времената, когато сцените на Българската социалистическа партия не можеха да започнат и да завършат без гласа на Веселин Маринов? Тогава той беше не просто изпълнител, а символ. Бардът на една политическа кауза, неизменна част от нейната емоционална оркестрация. Нямаше митинг, нямаше кампания, в която неговото присъствие да не бъде почти ритуално.
После дойде 2009-а - година на пречупване. Политическият вятър смени посоката си, а заедно с него и онези, които винаги умеят да се подреждат по течението. Тогавашната победа на Бойко Борисов не просто размести пластовете, тя пренареди лоялностите. И Веселин Маринов вече не беше бардът на БСП, а гласът на новата власт. В онзи период прозвуча и емблематичната песен „Родната полиция ни пази“ - химн не толкова на сигурността, колкото на новото политическо подреждане.
Днес историята се повтаря. Настъпва нов момент на пренастройване. Слънчогледите - онези вечни символи на приспособимостта - отново започват да се въртят. Те не гледат към корените си, не търсят почвата, която ги е хранила. Те търсят светлината. Най-силната, най-властната, най-обещаващата.
България се събуди с нов център на власт. Проектът около Румен Радев започва да придобива очертания, които не са чужди на българската политическа традиция - пирамидална структура, концентрирана воля, еднолично вземане на решения. Познат модел, който вече сме виждали. И точно в това се крие парадоксалната му сила - той не плаши, а успокоява онези, които са свикнали да се движат около един център.
За досегашните поклонници на Борисов преходът няма да бъде драматичен. Напротив - той ще бъде плавен, почти естествен. Защото не става дума за идеология, нито за принципи. Става дума за достъп до ресурси, до влияние, до власт.
И ето как започва голямото прелитане. Олигарси, бизнесмени, кметове, съдии, прокурори, медии, социолози, самопровъзгласили се „общественици“, артисти - всички онези, които умеят да оцеляват при всяка власт, вече настройват компасите си. Те не се колебаят, не се разкъсват от морални дилеми. За тях посоката е ясна - към новото слънце.
Същите тези хора, които вчера бранеха статуквото, днес ще говорят за промяна. Същите, които защитаваха едни, утре ще възхваляват други. Защото тяхната вярност никога не е била към идеи - тя винаги е била към източника.
Администрацията, изградена под знамето на ГЕРБ и ДПС, няма да се разпадне. Тя просто ще се пренареди. Повечето хора ще останат, само портретите по стените ще бъдат сменени. И поклоните ще продължат със същата дълбочина, със същото усърдие.
Това не е нова история. Това е българската политическа константа - вечната миграция на удобството.
Кралят е мъртъв - да живее кралят.
