Шок в предлагането вдига инфлацията в Еврозоната, а не прекомерното търсене

Новото ускоряване на инфлацията в Еврозоната, предизвикано от рязкото поскъпване на енергията след войната в Близкия изток, поставя Европейската централна банка пред едно от най-важните предизвикателства на паричната политика – да определи дали инфлацията е резултат от прекомерно търсене или от ограничения в предлагането. Това разграничение е ключово, тъй като определя и подходящата реакция на централната банка, изтъква анализ, публикуван в блога на ЕЦБ.
Инфлацията, породена от силно търсене, обикновено изисква затягане на паричната политика чрез по-високи лихвени проценти. Когато обаче инфлацията е причинена от неблагоприятни фактори в предлагането, например поскъпване на енергията или нарушения във веригите за доставки – прекалено агресивното затягане може да се окаже неоправдано и дори да навреди на икономическата активност.
Според анализа на ЕЦБ настоящият инфлационен епизод има много повече характеристики на инфлация, породена от производствените разходи (cost-push inflation), отколкото на инфлация, движена от прекомерно търсене.

Новият енергиен шок напомня на 2022 г., но икономическата среда е различна

След началото на войната в Близкия изток през 2026 г. цените на суровия петрол се повишават рязко, което води до ускоряване на енергийната инфлация. В резултат общата инфлация в Еврозоната нараства от 1,9% до 2,8% на годишна база само за няколко месеца.
На пръв поглед ситуацията изглежда подобна на тази след руската инвазия в Украйна през 2022 г., когато цените на енергията също се изстреляха нагоре. ЕЦБ обаче подчертава, че въпреки сходния първоначален шок икономическата среда днес е значително по-различна.

През 2022 г. европейската икономика все още се възстановяваше след пандемията

Търсенето беше силно, особено в сектора на услугите, а световните вериги за доставки продължаваха да страдат от сериозни затруднения. Това означаваше, че тогава едновременно действаха както мощни фактори на търсенето, така и ограничения в предлагането.
Настоящата ситуация е различна. Днес икономическото търсене остава сравнително слабо, докато основният двигател на инфлацията са по-високите разходи за енергия.

Два метода за оценка на инфлационния натиск

Тъй като официалната статистика се публикува със закъснение, ЕЦБ използва два алтернативни подхода за оценка на ситуацията в реално време.
Първият представлява текстов анализ на разговорите между публичните компании и инвеститорите, както и на публикациите във финансовите медии. Целта е да се установи как самите предприятия и анализатори обясняват причините за инфлацията.
Вторият подход използва бизнес анкетите на Европейската комисия, чрез които компаниите ежемесечно съобщават своите очаквания за цените, производството и икономическата активност през следващите месеци. С помощта на структурни иконометрични модели тези данни позволяват да се разграничат шоковете, произтичащи от търсенето, от тези, породени от предлагането.
И двата метода имат важно предимство – предоставят информация много преди публикуването на официалните макроикономически данни.

Компаниите виждат основния проблем в енергията

Анализът на разговорите с инвеститори показва, че след началото на войната в Близкия изток компаниите все по-често обсъждат инфлацията и свързаните с нея рискове. Независимо от това тревожността остава значително по-ниска в сравнение с периода непосредствено след руската инвазия през 2022 г.
Особено показателен е анализът на финансовата преса. Алгоритъмът на ЕЦБ класифицира публикациите според това дали обясняват инфлацията чрез фактори на търсенето или чрез фактори на предлагането.
Резултатите показват ясно доминиране на обясненията, свързани с предлагането. В повечето публикации основната причина за инфлацията са високите енергийни цени и поскъпването на производствените разходи. Значително по-рядко се споменават фактори като прекомерно потребление, силно вътрешно търсене или стимулираща парична политика.
За разлика от това през 2022 г. медиите значително по-често обръщаха внимание както на нарушенията във веригите за доставки, така и на възстановяващото се търсене след пандемията.

Бизнес анкетите потвърждават същата картина

Изводите от бизнес анкетите също подкрепят тезата, че настоящата инфлация произтича главно от производствените разходи.
След избухването на войната компаниите значително повишават своите ценови очаквания. В същото време обаче очакванията им за бъдещото търсене остават почти непроменени.
Структурните модели показват, че увеличението на очакваните цени е причинено основно от затруднения в снабдяването с материали и суровини, които произтичат от по-високите енергийни разходи.
Най-силно са засегнати енергоемките отрасли, включително химическата промишленост, производството на рафинирани петролни продукти и хартиената индустрия.
Сравнението с 2022 г. показва още една съществена разлика. Тогава ценовите очаквания на компаниите достигат много по-високи равнища, тъй като инфлационният натиск е бил значително по-широкообхватен. Освен ограниченията в предлагането е съществувало и силно възстановяващо се търсене, което е засилвало инфлацията.
Днес подобен натиск от страна на търсенето почти не се наблюдава.

Изводите за паричната политика

Според ЕЦБ всички използвани показатели водят до един и същ извод – настоящото повишаване на инфлацията се обяснява предимно с енергиен шок от страна на предлагането, а не с прекомерно вътрешно търсене.
Това означава, че сегашната ситуация не налага автоматично толкова агресивно затягане на паричната политика, каквото би било необходимо при класическа инфлация, породена от свръхтърсене.
В същото време ЕЦБ предупреждава, че подобни шокове могат постепенно да се превърнат в по-траен инфлационен проблем, ако по-високите производствени разходи започнат да се прехвърлят върху заплатите, инфлационните очаквания и впоследствие върху потребителското търсене.
Поради това централната банка счита за изключително важно да наблюдава своевременно очакванията на компаниите и сигналите, идващи от финансовите пазари и медиите. Подобни индикатори могат да функционират като своеобразна система за ранно предупреждение и да позволят на паричната политика да реагира навреме, още преди официалната статистика да потвърди настъпващите промени.
В заключение ЕЦБ подчертава, че настоящият инфлационен епизод съществено се различава от този през 2022 г. Докато тогава инфлацията беше резултат както от силно търсене, така и от ограничения в предлагането, днес основният фактор е поскъпването на енергията и на производствените разходи. Именно затова при определянето на бъдещата парична политика е необходим по-внимателен и балансиран подход, основан на непрекъснато наблюдение на реалните двигатели на инфлацията.


"Икономически живот"