Пропастта между бедните и богатите у нас е най-дълбоката в ЕС

България остава държавата с най-големи различия в разполагаемите доходи в Европейския съюз. През 2025 г. коефициентът на Джини у нас достига 37,7 при средна стойност от 29,2 за съюза, показват данни на "Евростат".
Разликата от 8,5 пункта поставя страната в значително по-неблагоприятна позиция от останалите държави членки и откроява устойчивото предизвикателство пред социалната и икономическата политика.
На другия полюс е Словакия с коефициент 23, следвана от Белгия с 23,4 и Чехия с 24. Високо неравенство се наблюдава и в Латвия – 35,6, и Литва – 35,5. България обаче запазва първото място в негативната класация, въпреки че показателят й се понижава спрямо отчетените 38,4 през 2024 г. Средното за ЕС също бележи лек спад — от 29,4 на 29,2.
Коефициентът на Джини измерва доколко разпределението на доходите се отклонява от пълното равенство. Стойност нула означава еднакви доходи за всички, а 100 – крайна концентрация, при която целият доход се получава от един човек. Колкото по-висок е показателят, толкова по-големи са различията в разполагаемите доходи след отчитане на данъците и социалните трансфери.
България е с най-висока стойност на коефицинта на Джини в ЕС и през 2025 г. В региона по-лошо е представянето единствено на Турция. 
Това разграничение е съществено за разбирането на българската позиция. Неравенството не се определя единствено от размера на доходите, а и от начина, по който те се разпределят между домакинствата. Дори при подобряване на материалното положение на част от населението, разликите могат да останат големи, ако ползите от икономическия растеж не достигат равномерно до различните социални групи.
Европейските данни показват, че през 2025 г. медианният годишен еквивалентен разполагаем доход в ЕС е 22 638 стандарта на покупателната способност (PPS) на човек. От тази сума 6 274 PPS се формират от социални трансфери, включително пенсии, като 1 694 PPS са от трансфери извън пенсионните плащания. Тези стойности подчертават ролята на публичните механизми за подкрепа на доходите, но не доказват сами по себе си какъв е техният ефект върху неравенството във всяка отделна държава.
Особено показателен е друг резултат в анализа на "Евростат". Делът на хората в риск от бедност, измерен спрямо фиксираната за 2019 г. база, спада в ЕС от 16,5% през 2019 г. до 13% през 2025 г. България отчита намаление с 15,3 процентни пункта до 7,3% — едно от най-значителните понижения сред държавите членки. По-голям спад е регистриран в Румъния с 17,4 пункта, до 6,4%.
Тези резултати не отменят констатацията за високото доходно неравенство. Двата показателя измерват различни явления: единият проследява риска от бедност спрямо доходите през базовата 2019 г., а другият – разликите в разпределението на доходите през съответната година. Следователно намаляването на дела на хората под фиксирания праг не означава непременно, че разстоянието между най-богатите и най-бедните се е свило.
Статистиката на "Евростат" очертава не просто неблагоприятно класиране, а структурно предизвикателство: подобряването на жизнения стандарт и по-равномерното разпределение на неговите ползи не са едно и също. За България европейското сравнение показва, че намаляването на риска от бедност е важен резултат, но само по себе си не е достатъчно, за да заличи дълбоките различия в доходите.