Как да се учим да лъжем. Специалитети на опозицията

В политиката има едно много полезно умение, което не се преподава в университетите, но се усвоява отлично в парламента: да превърнеш нещо, което не се е случило, в най-големия скандал на деня.
Това е висш пилотаж на политическата комуникация. Не е необходимо да има законопроект, окончателно решение или дори официално потвърждение. Достатъчно е да има слух, публикация и подходящо заглавие. Например: „ДЪРЖАВАТА ПОСЯГА НА ПАРИТЕ ЗА ВТОРА ПЕНСИЯ“. Звучи страховито. Почти като обир с взлом, извършен посред бял ден от въоръжена банда с печат на Министерството на финансите.
Само че нека се опитаме да разберем какво всъщност се обсъжда. Според появилата се информация става дума за евентуално намаляване на бъдещата вноска в универсалните пенсионни фондове от 5,0 на 2,5 процента, като освободената част се насочва към НОИ.

УРОК ПЪРВИ: по политическо красноречие: Не казвай „намаляване на бъдещата вноска“. Кажи „посегателство върху личните спестявания“. Не казвай, че натрупаните средства по индивидуалните партиди остават там. Това би било досадно уточнение.
Не казвай, че не се обсъжда отнемане на вече натрупаните пари. Това би развалило драматургията.
Не казвай, че става дума за промяна в разпределението на бъдещите осигурителни вноски. Това звучи прекалено счетоводно и не предизвиква достатъчно възмущение.

Кажи: „Национализация!“

И готово. От една промяна в осигурителния модел вече имаме политическа революция, само че без барикади - засега.
Разбира се, има един малък проблем: национализацията предполага държавата да отнеме или придобие частна собственост. А ако не се пипат натрупаните средства, а се променя само размерът на бъдещите вноски, думата „национализация“ е най-малкото пресилена. Но кой има време за юридически подробности, когато може да се организира протест срещу нещо, което още не е станало?

УРОК ВТОРИ: превърни всяка промяна в катастрофа.
Вторият специалитет е още по-изтънчен. В България от години се повтаря, че „две пенсии са по-малко от една“ - тоест, че държавната пенсия, намалена заради участието във втория стълб, плюс плащането от универсалния пенсионен фонд могат да се окажат по-малко от пенсията, която човек би получил само от НОИ.
Това е реален проблем, който заслужава сериозен анализ. Доходността на универсалните пенсионни фондове не гарантира защита от инфлацията. Има периоди, в които реалната доходност изостава от поскъпването на живота. Има такси, инвестиционни рискове, различни резултати между фондовете и въпроси за размера на бъдещите плащания. С други думи, вторият стълб не е магическа машина за производство на пенсии.
Но тук опозицията открива нова възможност. Ако фондовете не осигуряват достатъчно добра доходност, това вече не е повод да обсъждаме ефективността им, инвестиционната политика, таксите, регулацията и гаранциите за осигурените.

Не! Това е повод да обявим, че държавата „краде парите на хората“.

Получава се чудесен логически фокус. Ако частните фондове носят добра доходност - те са незаменими. Ако доходността им изостава от инфлацията - виновна е държавата. Ако държавата предложи промяна - тя национализира. Ако не предложи промяна - тя бездейства. При такава логика опозицията винаги печели. Дори когато не знае точно какво предлага правителството.

УРОК ТРЕТИ: не позволявай на фактите да развалят добрата новина.
Представете си следната ситуация. Правителството обмисля да насочи част от бъдещите вноски към НОИ. Това би означавало по-малко натрупвания в индивидуалните партиди на втория стълб, но и повече средства в държавното обществено осигуряване. Ако механизмът е добре конструиран, ако се отчете участието на осигурените лица и ако се избегне двойното ощетяване, бъдещите пенсионери биха могли да имат полза от по-високо плащане от първия стълб.
Но това не е автоматично. Необходимо е да се види как ще се променят формулите, правата и размерът на пенсиите. Точно тук е мястото за истинския политически дебат! Какъв е най-добрият баланс между разходопокривната система на НОИ и капиталовото натрупване в частните фондове? Как се гарантира справедливостта между поколенията? Как се компенсират рисковете? Как се защитават индивидуалните права? Как се подобрява доходността на пенсионните спестявания? Това са трудни въпроси. Те изискват експертиза, числа и отговорност.
Много по-лесно е да се извика: „Прогресистите ви вземат пенсиите!“ Политическата икономия на възмущението е далеч по-проста от действителната икономика.

УРОК ЧЕТВЪРТИ: защитавай частния интерес така, сякаш защитаваш цялото общество.
Тук стигаме до най-интересната част. Частните пенсионни фондове имат своята легитимна роля. Те управляват средства на милиони осигурени лица и трябва да бъдат защитавани от произвол, непрозрачност и политическа намеса. Но това не означава, че всяка промяна в техните приходи е посегателство върху демокрацията. Не означава и че интересите на пенсионните дружества автоматично съвпадат с интересите на всички бъдещи пенсионери.
Трябва да се зададе простият въпрос: кой точно защитаваме - осигурените граждани, пенсионните дружества или съществуващия бизнес модел?
Това не е едно и също. Ако частните фондове не успяват да осигурят доходност, която убедително защитава спестяванията от инфлацията, обществото има право да поиска обяснение. Сета е точно така, нали?! Ако държавата иска да променя пенсионния модел, обществото има право да поиска разчети и гаранции. И това е също наложително, нали?! И ако опозицията твърди, че се извършва национализация, тя има задължението да посочи какво точно се национализира.
Защото политическата опозиция не е рекламна агенция на частния сектор. Или е? Нито пък е длъжна да защитава всяка съществуваща институция само защото тя е частна.
УРОК ПЕТИ: когато не знаеш дали има предложение, обяви, че вече има престъпление.

Това е върхът на жанра.

Засега имаме медийна информация за обсъждан вариант. Нямаме окончателен законопроект, нямаме прието решение и нямаме достатъчно подробности, за да изчислим последиците за бъдещите пенсионери.
Но политическата реакция вече може да бъде произведена в пълен размер. Първо - тревожно заглавие. После - възмутена декларация от опозицията, загубила трагично изборите. След това - предупреждение за национализация. Накрая - обещание за протести. И не „Радецки“ напред, а М.Г. и сие!
И всичко това преди обществото да е видяло конкретния текст. В политиката това се нарича превантивна опозиционност: да се бориш срещу решението, преди да си сигурен, че то съществува.
Това е особено удобно, защото не носиш отговорност за алтернатива. Не е необходимо да кажеш как би реформирал пенсионната система. Достатъчно е да обявиш, че другите ще я разрушат.

И все пак, правителството не е освободено от отговорност

Да не изпадаме в обратната крайност! Ако намаляването на вноската от 5 на 2,5 процента действително бъде предложено, правителството трябва да обясни защо го прави, как ще се отрази на бъдещите пенсии, как ще се гарантират индивидуалните права и как ще се избегне използването на пенсионната система като краткосрочен инструмент за запълване на бюджетни дефицити.
Не е достатъчно да се каже, че НОИ ще получи още един милиард евро. Трябва да се знае какво получава срещу това всеки осигурен човек. Иначе рискуваме да заменим един недобре работещ механизъм с друг, без да решим основния проблем.
Но точно тук е разликата между сериозната опозиция и политическата имитация на сериозност. Сериозната опозиция пита: „Какви са разчетите? Какви са рисковете? Каква е алтернативата?“ Несериозната опозиция пита: „Как да го наречем така, че хората да се уплашат?“ Първата предлага политика. Втората произвежда заглавия.
ПОСЛЕДЕН „ОСОБЕН“ УРОК: в лъжата трябва да има поне малко истина, за да бъде убедителна
Най-добрите политически лъжи не са напълно измислени и абсолютно неверни. Те вземат един реален проблем, изваждат го от контекста, добавят малко страх и го сервират като готова катастрофа.
В случая реалните проблеми са достатъчно сериозни: ниска доходност в определени периоди, инфлация, такси, неяснота за бъдещия размер на пенсиите и дефицит в държавното осигуряване. Но от тези проблеми не следва автоматично, че всяка промяна е национализация. И не следва, че запазването на сегашния модел е непременно най-доброто решение.
Истинската политика започва там, където свършват лозунгите. А истинската опозиция би трябвало да има не само способността да разобличава правителството, но и смелостта да предложи по-добро решение. В противен случай тя рискува да се превърне в нещо доста по-скромно: правителствена пресслужба наопаки - същите факти, само че с повече удивителни знаци.
И така, уважаеми приятели, първият урок по политическо лъготене е усвоен. Не е необходимо държавата да е взела парите ви. Достатъчно е някой да ви убеди, че вече ги е взела. А вторият е още по-важен - когато нямаш пенсионна реформа, можеш поне да създадеш пенсионна паника (а пенсионна реформа е отдавна необходима)! Тя не осигурява втора пенсия, но поне гарантира втора новина.


От блога на автора