Юлия Владимирова
Радвам се, че Бургас ще бъде домакин на „Евровизия 2027“ И още повече се радвам, че не е София.
Защото някак ми се струва напълно закономерно.
София отдавна е в някаква собствена антиутопична реалност. Град, в който апартаменти, гаражи и килери се продават на цени, достойни за добре организирани и поддържани европейски столици, а на две крачки от скъпо предлаганите "имоти" по тротоарите се търкалят стари дивани, матраци, парцали и боклуци.
Град, в който можеш да платиш майка си и баща си за „елитен имот“, след което да излезеш пред входа и да се озовеш сред кал, разбити настилки, презастрояване и пълен градоустройствен хаос.
И начело на всичко това стои Васил Терзиев, който наистина не можем да кажем дали го има или го няма, дали стои като за украшение?
За мен той е абсолютно безличен и провален кмет. Без лидерство. Без комуникационни качества. Без разпознаваема визия за София. Без голям проект, за който след години да можем да кажем: да, ето това промени града. Без усещането, че някой изобщо държи волана.
За сметка на това София е все по-мръсна, все по-занемарена, все по-хаотична и все по-неприятна за живеене. И най-абсурдното е, че колкото по-зле изглежда градът, толкова по-безумно скъп става животът в него.
Това вече е някакъв особен софийски икономически жанр: плащаш като за Виена, а получаваш декор от постапокалиптичен филм.
И да, изборът на домакин със сигурност зависи от много критерии и институции. Но когато столицата на една държава загуби подобно международно събитие от друг български град, това поне би трябвало да бъде повод управлението й да се погледне в огледалото.
Защото международен град не се прави с PR, бодри статуси, инфлуенсери и приказки колко прекрасно е всичко.
Прави се с ред, инфраструктура, градска среда, добре работещ транспорт, поддръжка, култура, сигурност, визия и най-вече - с мисъл за хората.
Аз такова усещане нямам. Виждам един безкрайно скъп град, който всъщност изглежда все по-евтино като град от Третия свят.
Така че, честито, Бургас!
Фейсбук

