Икономистите на БАН чертаят три сценария за българската икономика до 2028 г.

България навлиза в 2026 г. с по-силно вътрешно търсене, по-изразен инвестиционен импулс и активен кредитен пазар, но и с по-слаба външна позиция. Това се казва в редовния Годишен доклад: „Икономическо развитие и политики в България на Института за икономически изследвания (ИИИ) при БАН. В него средносрочната прогноза за българската икономика е разработена в три сценария. 
На фокус тази година в доклада е поставена темата за фундаменталните фактори на ценообразуването в българската икономика. Икономистите на БАН са разработили оригинален Индекс на цените на факторите на производство, базиран на система от 27 показателя. Установено е, че електроенергията, газът, пшеницата и работните заплати формират над 80% от промяната на цените. 
Според учените перспективата пред българската икономика остава относително благоприятна, но при значително по-висока външна несигурност. Предвижда се известно отслабване на растежа – през 2026 г. реалният БВП да нараства с 1,6%, през 2027 г. – с 2,5%, а през 2028 г. – с 3,5%. Инфлацията ще се понижава, но бавно - 3,7% през т.г., 2,9% догодина и 2,4% през 2028 г. Очертава се ограничена стагфлация, породена от по-нисък растеж, по-висока инфлация и по-слаба фискална и външна позиция.
Дори при оптимистичен сценарий не настъпва автоматично стабилизиране на дълговата динамика, смятат икономистите. Това налага предпазлива фискална политика, поддържане на буфери срещу енергийни и логистични шокове и внимателно наблюдение на инфлацията, лихвената среда и дълга. Необходима е трансформация на модела на икономически растеж от потребителски стимулиран към модел, базиран на производителност, човешки капитал и износ с висока добавена стойност, казват учените от БАН.
В доклада се подчертава, че членството на България в еврозоната създава институционални и финансови предимства, но не е автоматичен механизъм за ускоряване на растежа без ускоряване на инвестициите, технологично обновяване и по-висока производителност на труда. Успешното излизане от режима на паричния съвет може да се оцени като самостоятелен институционален успех..
Прегледът на икономическата активност в България през 2025 г. показва,че тя продължава да расте, но при по-ясно изразена зависимост от вътрешни източници на растеж. Реалният БВП се увеличава с 3,1%, което изпреварва средните темпове в ЕС и еврозоната. Макар икономическият растеж да е устойчив като темп, той е небалансиран като структура поради зависимостта от вътрешното потребление. Очакванията са растежът да остане положителен, но качеството му ще зависи от преминаване от потребление и внос към инвестиции, индустриална модернизация и по-висока добавена стойност.
Инфлацията в България се ускорява, като индексът на потребителските цени в края на миналата година нараства с 5%, средногодишният индекс - с 4,6%, а хармонизираният индекс - с 3,5%. Дефлаторът на БВП се повишава със 7,4%, което ясно показва, че водещо значение за ценовата динамика имат вътрешните фактори, а не толкова вносните цени. Най-съществен принос към инфлацията имат хранителните продукти и безалкохолните напитки, ресторантьорството и хотелиерството, жилищата, водата, електроенергията, газът и другите горива. Работната заплата нараства значително по-бързо от производителността на труда. През втората половина на 2025 г. проинфлационна роля имат и очакванията, свързани с присъединяването към еврозоната, които водят до по-високо текущо търсене и превантивно прехвърляне на разходи в крайните цени. Инфлацията е предимно вътрешно генериран проблем, поради което устойчивото й овладяване изисква по-висока производителност, конкуренция и дисциплина при бюджетните разходи, а не само временни ценови мерки, смятат икономистите.