Еврокомисарят по бюджета: ЕС трябва да инвестира повече в отбрана

Засилването на инвестициите в отбрана е задължителна мярка, която трябва да намери отражение в следващия европейски седемгодишен бюджет, ако Европейският съюз иска да запази мира и сигурността по границите си. Това заяви Пьотр Серафин, еврокомисар по бюджета, борбата с измамите и публичната администрация, по време на форума "Следващата многогодишна финансова рамка: приоритети и принципи". Той е част от програмата на Серафин, който е на двудневно посещение в България.
Серафин посочи, че очевидният проблем пред бюджета на ЕС е, че никой не знае точно какво ще донесат следващите седем години, но въпреки това е време за вземане на решения. „Ние изготвяме бюджет за свят, който все още не съществува. И все пак трябва да вземем решения още сега относно финансирането на общите проекти, укрепването на сигурността, конкурентоспособността, регионите и земеделските стопани“, каза той. По думите му предизвикателството е да бъдат определени ясни приоритети, като същевременно се оставят достатъчно гъвкавост за реакция, когато обстоятелствата се променят.
Той подчерта, че ако това бъде направено правилно, седемгодишният бюджет ще има едно очевидно предимство – ще осигури стабилност и предвидимост в един свят, в който не знаем какво може да се случи утре.
Серафин определи засилването на инвестициите в отбрана като нещо задължително. Еврокомисарят посочи, че ЕС се нуждае от икономика, която може да се конкурира на световно равнище и да въвежда иновации, но това изисква инвестиции и мащаб, които нито една държава членка не може да осигури сама.
Еврокомисарят уточни още, че кохезията и селското стопанство не остават на заден план в предложената многогодишна финансова рамка. 
По думите му между страните членки на ЕС има противоречия относно бюджета като основният въпрос изглежда е какво да се съкрати, а не какво полезно можем да направим всички заедно.
„Съкращаването на бюджета на ЕС не означава непременно, че данъкоплатците ще спестят пари. Все още трябва да инвестираме в конкурентоспособност, свързаност и сигурност. Ако правим по-малко заедно, страните ще трябва да правят повече сами“, каза той.
Серафин заяви, че по този начин някои проекти може и да не се случат, тъй като нито една страна от ЕС няма капацитета да ги финансира сама. „Едно евро, изразходвано съвместно на европейско равнище, може да донесе повече ползи, отколкото едно евро, изразходвано поотделно по 27 различни начина. Без общи ресурси няма да има общи проекти. В днешните трудни времена се нуждаем от повече общи проекти, а не от по-малко“, каза той.
По думите му ЕС се нуждае и от гъвкавост при непредвидени ситуации, поради което от Европейската комисия са предложени резерви в бюджета, част от които вече са премахнати в процеса на преговорите.
Серафин подчерта, че отхвърлянето на подобни резерви в бюджета е въпрос на политически избор на отделните страни членки на ЕС, но ако в крайна сметка такива средства не бъдат заложени, то страните не би следвало да очакват ЕС да реагира извънредно в случай на природни бедствия или криза в земеделския сектор.
Еврокомисарят заяви още, че предложеният бюджет на ЕС представлява 1,02 процента от брутния национален доход на ЕС, докато предходният бюджет, приет през 2020 година, е възлизал на 1,13 процента от брутния национален доход на ЕС с допълнителни 700 млрд. евро по NextGenerationEU. По думите му се предлага ЕС да направи повече, използвайки по-малък дял от своето колективно благосъстояние.
Според него данъкоплатците в ЕС имат пълното право да очакват средствата по бюджета да бъдат разходвани правилно и прозрачно. Той подчерта, че всяка отделна страна в ЕС трябва да работи срещу проблеми като корупцията и да прилага съответните закони.
За различните предложения по разходната част на следващия бюджет на ЕС еврокомисарят заяви, че ако има желание за съвместно харчене, то трябва да се намери и начин за съвместно финансиране на общия бюджет.
„Знам, че това е тема на много ожесточени дебати не само в България, но и в много от нашите държави членки, но искам да отправя едно послание. Ако искаме бюджетът на ЕС да финансира общи проекти, политиката на сближаване и общата селскостопанска политика, трябва да сме готови и на компромиси по отношение на начина, по който финансираме бюджета“, каза той.
Въпреки различите гледни точки на страните от ЕС, Серафин посочи, че вярва, че до края на тази година ще бъде постигнато разбирателство по параметрите на Многогодишната финансова рамка.