Есента на нашето недоволство или крахът на (нео)либералната политика

Случващото се в момента в Европа спокойно може да се нарече "Есента на нашето недоволство или крахът на либералната политика". Франция, Италия, Испания, Белгия, Португалия, Албания са първите държави, при които чашата на търпението преля и хората излязоха на улиците и направиха всичко възможно управляващите да ги забележат. Единственият начин се оказа чрез чупене, грабежи, палежи и други вандалски прояви, защото стоящите по високите етажи на властта се оказаха слепи и глухи за нуждите на народите си.
Още преди няколко години излезе на пазара книгата на британския политически анализатор Иян Бремър "Ние срещу тях", в която описва тайната на възхода на популистките лидери. "Ние - обикновените, добродетелните хора" трябва да се изправим срещу "Тях - корумпираните политически елити". Но тогава почнти никой не предполагаше докъде можем да стигнем. През последното десетилетие се появяваше някой и друг популист, правеше партия, мобилизираше определена прослойка от обществото, предимно необразовани, безработни, "гневни старци, въздишащи по отминалите времена", както ги наричат някои политолози, както и "ощетените от глобализацията". Само че с течение на времето, което не беше толкова дълъг период, към тях се присъединиха току-що завършили висше образование, студенти, жени, които не се чувстват достатъчно защитени в собствената си държава и др. И групата на недоволните постепенно набъбваше, но управляващите предпочитаха да се самозаблуждават, (както впрочем продължават да го правят) и да продължават да отричат собствената си вина за случващото се в момента. 

Протестите в няколко страни не са нещо неочаквано, затова навярно и разграбените магазини не предизвикаха необходимото обществено порицание, каквото би следвало да има.
Разбира се, за недоволството са обвинявани крайнодесни и крайнолеви партии, мигрантите, Русия, Иран, вътрешната опозиция в страната, кой ли не. Но нито френският президент Еманюел Макрон, нито италианската премиерка Джорджа Мелони, нито албанският й колега Еди Рама са готови да си признаят, че поредицата от погрешните им политики и грешни решения доведоха до там хората да не ги искат. 
Втория мандат на Макрон беше белязан с куп проблеми, дължащи се винаги на едно и също - назначава доверени хора, а не способни, социалните политики в страната са почти напълно пренебрегнати за сметка на сметка на проявите му на международната политическа сцена, където той страстно настоява за отпускане на повече средства за войната в Украйна. И така, парите, предназначени за по-добро образование, за назначаване на по-квалифицирани кадри, за подобряване на учебните бази... рязко се пренасочват към Киев.
В няколко италиански града демонстриращите държаха плакати с надписи "Повече пари за социална политика, не за война", а Мелони изведнъж прозря, че към края на мандата си започва да изпуска нещата от контрол. 
В Албания единственото нещо, което правят управляващите е да се подмазват на Брюксел и Вашингтон и да загърбват хората, които от лятото скандират против корупцията и сладките думи, че държавата е поела уверено по пътя на евроинтеграцията, не може да ги умилостиви. Защото те, за разлика от политиците, имат съвест и не са склонни на членство в ЕС "на всяка цена".

Като заклет любител на антиимигрантската политика американският президент Доналд Тръмп веднага посъветва Макрон да затвори границите на Франция, защото за безредиците били виновни не други, а чужденците. Теза, която е много удобна на мнозина, но която олеква, когато се покаже статистика колко от тях всъщност имат работа и допринасят за икономиката, а не са отишли там само заради социалните помощи. Не казвам, че всички са такива, както навсякъде има и "гнили плодове", но да прехвърляш изцяло вината за собствената си некадърност върху невинни хора, ми идва малко в повече.
Защо никой не споменава, че всъщност голяма част от "заграбените стоки" от разбитите магазини всъщност са раздадени на бездомниците? Защото това е истина, която само ще изобличи лъжите на Макрон. Ако наистина стандартът на живот в страната е толкова висок - защо е необходимо да се стига до такива прояви и защо има бездомници?
Тези протести са само началото. Фитилът вече е запален и никакви репресии не са в състояние да ги спрат, а напротив - може да стане още по-зле. В такъв случай няма да има нужда Путин да ни напада, (с което непрекъснато ни плашат и все по-малко хора се връзват на тези приказки), защото... Европа се разпада от само себе си. Всичко гори, но в Брюксел мислят още колко милиарда евро да дадат на Володимир Зеленски, който очевидно не ги влага във войната, а в офшорни сметки - свои и на приближените си.
(Нео)либералната политика стигна своя крах, това е злополучният й край. По една много проста причина - политиката е като махало. То се движи винаги в посока ляво-дясно, по този начин показва, че работи. В момента, в който се окаже в средата, в покой, то  е спряло работа. Също като всички партии, определящи се като "центристки", независимо дали център-леви или център-десни, социалдемократи или либерали. Те са еднакво безполезни и бездействащи. А най-лошото е, че убиват вековни идеологии. 
Есента на нашето недоволство е в разгара си. Страшното е, че предстои зимата, а тогава покрай липсата на горива и високите цени, не ми се мисли какъв мащаб на недоволство ни очаква...