Casus belli или геополитически натиск

Адв. Владимир Шейтанов


На моя научен ръководител, чл.кор.проф.Александър Янков, председател на III Комитет на Третата конференция на ООН по морско право, изработила Конвенцията на ООН по морско право от 1982г. Дългогодишен председател на Българската асоциация по междунродно право
С признателност и благодарност!


Черно море — casus belli (повод за война - б. ред.) за България?

На 13 октомври 2026 г. два кораба бяха атакувани с дронове в изключителната икономическа зона на България. Сред тях е плаващият под малтийски флаг „Челси 3“.
На 16 октомври Военно-окръжна прокуратура – София образува досъдебно производство. На 17 октомври корабът беше изтеглен в Бургас за оглед. България поиска международна помощ за разследването.
В същите дни отворен апел на бивши държавни ръководители призова към засилване на отбраната. Европейският съвет определи атаките като тежко нарушение на международното и морското право.
Кой е изпратил дроновете, още не е установено. Затова първият въпрос не е колко оръжие ни трябва, а какво казва международното право.

Международен статут на Черно море

Черно море е полузатворено море по смисъла на чл. 122 от Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. България и ЕС са се присъединили към тази Конвенция (Закон за ратифициране от НС на Република България на Конвенцията на ООН по морско право и Решение 98/392/ЕО за присъединяване на Европейската общност към Конвенцията на ООН по морско право).
Според чл. 123 на Конвенцията крайбрежните държави следва да си сътрудничат при управлението на живите ресурси, опазването на морската среда и научните изследвания.
Морето е почти изцяло разпределено между изключителните икономически зони на шестте крайбрежни държави. Всяка военна активност в него засяга пряко правата на съседите. Сътрудничеството тук не е избор, а необходимост.

Морските пространства на България

България ратифицира Конвенцията през 1996 г. Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България урежда морските зони на страната.
Вътрешните морски води и териториалното море до 12 морски мили са под пълния суверенитет на България, включително въздушното пространство над тях и морското дъно.
Прилежащата зона до 24 морски мили дава право на контрол срещу митнически, фискални, имиграционни и санитарни нарушения.
Изключителната икономическа зона дава суверенни права върху ресурсите и юрисдикция върху изкуствените съоръжения, научните изследвания и опазването на морската среда.
Континенталният шелф дава суверенни права върху ресурсите на морското дъно и недрата. 
Разликата в правата на крайбрежната държава в различните зони е съществена. Суверенитетът свършва на 12-ата миля. Отвъд нея България има само строго определени функционални права.

Свобода на корабоплаването и мирно преминаване

В изключителната икономическа зона всички държави се ползват от свобода на корабоплаването и прелитането (чл. 58 и 87).
В териториалното море корабите на всички държави, включително военните, имат право на мирно преминаване (чл. 17–19). Преминаването е мирно, докато не накърнява мира, реда или сигурността на крайбрежната държава.

Атаката срещу „Челси 3“: правна квалификация

Корабът е нападнат в изключителната икономическа зона, а не в териториалното море. Това е нарушение на свободата на корабоплаването и на правата на Малта като държава на знамето (чл. 92 и 94). Не е нападение срещу българската държавна територия. Затова прокуратурата разследва предполагаемо военно престъпление по чл. 412 от Наказателния кодекс, а не посегателство срещу суверенитета.
Член 5 от Вашингтонския договор също не е приложим. Член 6 обхваща нападения срещу кораби само в Средиземно море и Северния Атлантик, а Малта не е членка на НАТО.
Правилният отговор е разследване, установяване на извършителя и търсене на отговорност по правен ред. Не мобилизация преди фактите, каквато се внушава от Заключението на Европейския съвет от 15-16.10.2026г и Открия апел на български политици, дипломати и военни от 16.10.2026г.

Мирните цели и тяхното разширително тълкуване

Конвенцията изисква откритото море да се използва за мирни цели (чл. 88). Чрез чл. 58 това важи и за изключителната икономическа зона.
Държавите трябва да се въздържат от заплаха със сила или използване на сила (чл. 301). Този принцип многократно е нарушаван.
Взривяването на „Северен поток“ през септември 2022 г. — независимо кой стои зад него — е тежко нарушение на режима на изключителните икономически зони на Дания и Швеция. Тръбопроводите са положени със съгласието на двете държави, а изтичането на метан засегна морската среда, за чието опазване те отговарят (чл. 56 и чл. 58, ал. 3).
На 14 октомври 2026 г. в Хамбург започна делото срещу бивш украински офицер, обвинен, че е ръководил операцията по поръчка на украински държавни органи. Той и Киев отричат. Версиите за участие на държави от НАТО остават недоказани.
Над Черно море редовно летят американски безпилотници за далечно разузнаване RQ-4 Global Hawk и MQ-9 Reaper. През март 2023 г. руски изтребители Су-27 изляха гориво върху MQ-9 и повредиха витлото му, след което той падна в морето.
След удара с ракети ATACMS по плаж в Севастопол през юни 2024 г. Русия обвини американското разузнаване, че насочва ударите. Пентагонът отговори, че украинците сами избират целите си.
В Черно море години наред се провеждаха военноморски учения с участието на държави от НАТО. Ученията „Сий Бриз“, съвместно домакинствани от САЩ и Украйна от 1997 г., събраха през 2021 г. 32 държави, 5000 военни, 32 кораба и 40 самолета. Същата година бяха проведени и българското „Бриз“ и румънското „Сий Шийлд“.
Преобладаващото тълкуване на Конвенцията допуска учения и разузнаване в чужда изключителна икономическа зона, стига да не са заплаха със сила. Именно това широко тълкуване превърна полузатвореното море на сътрудничеството в арена на военно съперничество.

Проливите и Конвенцията от Монтрьо

Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. е основата на сигурността в Черно море. Тя ограничава общия тонаж на военните кораби на нечерноморски държави и престоя им в морето до 21 дни. Във време на война Турция затваря Проливите за военните кораби на воюващите, както направи през февруари 2022 г.
Всяко заобикаляне на Монтрьо, включително чрез постоянно присъствие на чужди флотове или чрез „ротационно присъствие“, увеличава военната опасност.
Законът за сигурността в Черно море, приет от Конгреса на САЩ като част от отбранителния бюджет за 2024 г., предвижда именно редовно ротационно морско присъствие. На изслушване в Сената през 2025 г. бе препоръчана и стратегия за „отказ от морето“ — противникът да бъде лишен от възможност да ползва морето. Това е военна доктрина, несъвместима с идеята за море на сътрудничеството.

Правото на морската война

Наръчникът от Сан Ремо от 1994 г. забранява нападения срещу неутрални търговски кораби, освен ако не са военна цел. Воюващите трябва да зачитат правата на крайбрежната държава в нейната изключителна икономическа зона.
Хагската конвенция XIII от 1907 г. забранява военни действия в териториалните води на неутрални държави.
Историята дава и предупреждение. През 1941 г. България предостави пристанищата си на германския флот. На 5 септември 1944 г. СССР й обяви война, защото тя продължаваше да приютява германски сили. Страна, чиито пристанища служат на една от воюващите сили, сама се превръща в цел.

Подводните тръбопроводи и задържането на танкери

Член 113 задължава всяка държава да наказва умишленото увреждане на подводни тръбопроводи и кабели от нейни кораби и граждани. Чрез чл. 58 това важи и в изключителната икономическа зона.
В изключителната икономическа зона и в открито море юрисдикция над кораба има по правило само държавата на знамето (чл. 92). Качване на чужд кораб без нейно съгласие е допустимо само в изрично изброени случаи, например кораб без националност (чл. 110).
Задържането на танкери от т.нар. „сенчест флот“ стои на ръба на тези правила. Прецедентите, създадени днес, утре могат да бъдат използвани срещу всяка държава.

Мирното уреждане на споровете

Част XV от Конвенцията задължава държавите да решават споровете си с мирни средства (чл. 279).
Черно море има прецеденти, които доказват, че това е възможно:
- През 1904 г. руската ескадра обстреля британски рибари край Догер Банк и Лондон беше на крачка от война. Кризата беше решена от международна анкетна комисия по Хагската конвенция от 1899 г.
- След блъскането на съветски и американски кораби край Крим през 1988 г. СССР и САЩ приеха през 1989 г. в Джаксън Хоул единно тълкуване на правилата за мирно преминаване.
- След задържането на украинските кораби в Керченския проток през 2018 г. Международният трибунал по морско право разпореди през май 2019 г. корабите и моряците да бъдат освободени. 
Насрещният урок е също толкова ясен. Експлозията на „Мейн“ през 1898 г. и инцидентът в Тонкинския залив през 1964 г. станаха поводи за войни, преди фактите да бъдат установени. По-късно се оказа, че „Мейн“ най-вероятно е избухнал по вътрешна причина, а втората атака в Тонкинския залив не се е състояла.
Инцидентът в морето се разследва безпристрастно, преди да се търси виновник.

Правото на мира и сигурността

Уставът на ООН забранява заплахата със сила и използването на сила (чл. 2, ал. 4). Той задължава държавите да решават споровете си с мирни средства (чл. 2, ал. 3 и чл. 33). Правото на самоотбрана по чл. 51 е изключение, а не правило.
Хелзинкският заключителен акт от 1975 г. утвърди неизползването на сила, ненарушимостта на границите, териториалната цялост и мирното уреждане на споровете.
Хартата за европейска сигурност от Истанбул от 1999 г. добави принципа на неделимата сигурност. Всяка държава може свободно да избира съюзите си, но никоя не бива да укрепва сигурността си за сметка на сигурността на други.
Двете половини на този принцип трябва да се прилагат заедно. В тяхното разминаване е сърцевината на днешния спор за Черно море.
Конституцията на България поставя като цел на външната политика националната сигурност и съдействието за справедлив международен ред (чл. 24).

Какво следва за България

Международното право дава ясен път:
- независимо международно разследване на атаките срещу корабите в българската изключителна икономическа зона;
- строго спазване на Конвенцията от Монтрьо и отказ от участие в схеми за нейното заобикаляне;
- разминиране на морето в сътрудничество с всички крайбрежни държави;
- възстановяване на регионални формати като BLACKSEAFOR, създаден през 2001 г. от всички черноморски държави;
- забрана за доставки на оръжие за участниците в конфликта, като мярка за ограничаване на военната опасност. 
Черно море не е предна линия на чужди стратегии. То е полузатворено море, в което сигурността на всяка крайбрежна държава зависи от сигурността на останалите.
Мирът в него е задължение, а отбраната — средство, обратното на твърдението в Открития апел от 15.10.2026г.. Правото е първата линия на защита.
Обстрелването на кораби в Черно море все още не е Casus belli за България, Румъния и Турция, не повече от взривяването на Северен поток в Балтийско море или ареста на търговски кораби плаващи под т.нар.„удобен флаг“ от френски и британски военноморски сили или от обстрела на ирански търговски кораб с украински дронове в Каспийско море. Но много скоро може да се превърна в начало на пълномащабна морска война. Особено ако продължи снабдяването през Черно море на украинстката армия със натовско оръжие и боеприпаси.

Източници

    Европейски съвет: основни резултати от срещата на 15–16 октомври 2026 г.
    БТА: досъдебно производство за нападението над CHELSEA 3 (16.10.2026)
    Novinata.bg: изтеглянето на „Челси 3“ до Бургас (17.10.2026)
    Euronews: България поиска международна помощ за разследването (15.10.2026)
    ITV/AP: процесът за „Северен поток“ в Хамбург (14.10.2026)
    Military Times: Русия и полетите на безпилотници над Черно море (28.06.2024)
    Moscow Times: Пентагонът за удара по Севастопол (2024)
    U.S. Navy: Sea Breeze 2021 с 32 държави
    U.S. Navy: учението „Бриз 2021“
    Congress.gov: Black Sea Security Act of 2023 (S. 804)
    Сенат на САЩ: изслушване за стратегията за Черно море (30.09.2025)
    Постоянна палата за арбитраж: делото „Догер Банк“
    FRUS 1944: съветската нота за обявяване на война на България 

Поглед инфо