2025 г. се очертава като годината с най-малко родени деца, откакто се води статистика

Детското население под 14-годишна възраст е намаляло с над 40%, а 2025 г. се очертава като годината с най-ниска раждаемост от началото на статистическите наблюдения. В същото време над една трета от децата са изложени на риск от бедност и социално изключване. Според оценки на Световната здравна организация децата в България успяват да реализират едва 61% от потенциала си за развитие, което е показател за липсата на достатъчно ефективни политики в подкрепа на детството.
Тези данни и още изнесе омбудсманът Велислава Делчева. По повод Международния ден на детето тя отправи призив за честен разговор за реалното състояние на детските права в България. По думите й 1 юни не трябва да бъде само ден на празнични пожелания, усмивки и балони, а и повод обществото да се изправи пред сериозните проблеми, които засягат най-уязвимите – децата.
Като независим орган за защита на правата на детето омбудсманът насочва вниманието към децата, които живеят в бедност, към децата с увреждания, тези от маргинализирани общности, децата бежанци и онези, чиито родители работят и живеят дългосрочно в чужбина. Според Делчева именно към тези групи обществото и институциите имат най-голям дълг.
Въпреки напредъка в отделни сфери редица ключови реформи остават незавършени. Сред тях са приемането на Национална стратегия за детето, изграждането на съвременна детска болница, модернизирането на педиатричната грижа, създаването на по-достъпно и качествено образование и осигуряването на ефективна подкрепа за семействата.
По думите на Делчева продължават да бъдат тревожни нивата на насилие и дискриминация срещу деца, сегрегацията на ромските деца, задълбочаващата се детска бедност и негативните последици от пандемията върху образователните резултати. Особено уязвими остават и децата, които на практика са без адекватно законово представителство, защото родителите им работят извън страната.
Сериозна критика омбудсманът отправя към състоянието на детското правосъдие. Въпреки заявените намерения за реформа конкретни резултати все още липсват. Според нея е недопустимо в държава член на Европейския съюз политиките към деца в конфликт със закона да продължават да се основават на нормативна уредба от 1958 година. Вместо подкрепа и възможности за поправяне, системата често води до изолация и стигматизация на децата.
Делчева настоява за спешно приемане на нов закон, който да отговаря на международните стандарти и да въведе принципите на възстановителното правосъдие, гаранции срещу произволно задържане, справедлив процес и качествена правна помощ за всяко дете.
Омбудсманът обръща специално внимание и на децата с увреждания. Макар държавата да е предприела определени стъпки в тяхна подкрепа, резултатите остават недостатъчни. Сред основните проблеми са ограниченият достъп до качествено образование и здравеопазване, липсата на достатъчно услуги за ранна интервенция, недостъпната физическа среда и продължаващите случаи на дискриминация. Според нея е необходим цялостен подход, който да гарантира не само финансова подкрепа, но и реални възможности за пълноценно участие на тези деца в обществения живот.
Особено тревожна е и ситуацията в интернет пространството, което все по-често се превръща в среда за насилие, изнудване и дигитална експлоатация на деца. Според Делчева държавните механизми за превенция и защита изостават значително от темповете на технологичното развитие.
„Правата на децата не са благотворителност, а законово задължение на държавата и морална отговорност на цялото общество“, подчертава омбудсманът. Тя призовава за реални и незабавни реформи, които да превърнат защитата на детските права от политическо обещание в конкретна държавна политика.