Духовният храм на вечното изкуство

Благовеста Рядкова

Трупата на балета към Бургаската държавна опера присъства повече от десет години неотменно в културния афиш на града. Неговият постоянно обновяващ се състав и подходящият репертоар са резултат от неуморната и високопрофесионална работа на главния му художествен ръководител проф. Хикмет Мехмедов. Творческата личност на Мехмедов е популярна и ценена както у нас, така и извън пределите на България. Ярко доказателство за това е излязлата наскоро монография на академик В.Ванслов, за която ДУМА писа, както и поканите към маестрото за журиране на престижни международни балетни конкурси и педагогическа работа в елитни хореографски майсторски курсове.
В тазгодишното издание на "Летни музикални празници - Бургас 2011" бе отредено специално място на две балетни постановки - "Ромео и Жулиета" по музика на Сергей Прокофиев и "Любовна магия" по музика на Мануел де Файя и "Пролетно тайнство" по музика на Игор Стравински - либрето, хореография и режисура на проф. Хикмет Мехмедов.
Докато сюжетът на "Ромео и Жулиета" е експлоатиран и третиран многократно, "Пролетно тайнство" е изключително предизвикателство както към постановчика и автор на хореографията, така и към публиката на това изкуство.
С музиката на селекционираните композитори от ХХ век Мехмедов отправя послания в съвремието и създава предпоставки за философско осмисляне и прозрение, което води към духовен катарзис и душеспасение. В безкрайната всепречистваща атмосфера на пролетното пробуждане и обновление пред зрителите се появяват настроенията от състояния, които постигат с творбите си Анри Матис, Хуан Миро, Василий Кандински.
В изключително "по руски" пресъздаденото "Пролетно тайнство" се прокрадва вакханалията на вече уморените от очакване на "тайнството" човеци. Техните танци, техните непрекъснато сменящи се състояния - от крайна агресия към максимален покой и равновесие - развълнуваха зрителите и ги накараха да се доближат максимално до първичното инстинктивно начало.
Различно бе посланието в "Любовна магия". Любовта, изразена в страстта, в тревогата от опасността на несподеленото чувство, отстъпва място на дивите емоции. Надеждата за балансирания ред и мечтата за раждането на новия живот чрез любовта поставя граница между двата балетни фрагмента, обединени в един спектакъл.
По съвсем друг начин бе представена класическата драма на вечната любов между Ромео и Жулиета. Със съвременен прочит Мехмедов наложи една нова визия - значително по-чувствена, по-емоционална, изпълнена с онази всепречистваща сила, която е присъща само на великия интелект, роден от свободния дух на таланта. Внушението за непреходните ценности по старите, изпитани във времето и вече преживели вековете отношения, успяха да преобразят облика на възприятието. Отнасяйки зрителя в онзи виртуален свят, поставят в култ красивото, в който можем всички да се озовем, като го направим реален и досегаем не само в мечтите си! Изключително изненадващо бе за публиката внасянето на новаторски елементи в класическия текст на У. Шекспир. Явяващите се тъмни сили в храма пред отеца, венчал Ромео и Жулиета, потопиха зрителите в мълчаливо очакване. Развоят идва, когато тъмните сили се възцаряват и отнемат  живота на отеца. Отнети са символът на вярата, любовта и единението. Всички тези добродетели се явяват отново пред зрителите в един друг свят - света на хармонията, добруването и красотата.
Всъщност това е и ролята на изкуството - да внуши правотата и красотата, да дари надежда на обезверения. Така и Мехмедов съгражда храма, където всеки може да пречисти душата си чрез най-съкровената духовна молитва - молитвата на изкуството!
Не бих могла да отмина, без да спомена и прекрасното превъплъщение на Галина Калчева в Жулиета и Емил Йорданов (гост от Софийска опера) в Ромео. Изключително характерният израз на Недко Георгиев в ролята на Меркуцио плени публиката, както и силната игра на Тибалт в изпълнение на Мартин Чикалов и вълнуващо изиграният образ на дойката в изпълнение на Антония Паскалева.
Голямата роля за общия визуален план изиграха както художниците на "Ромео и Жулиета" - Радостин Чомаков и Чавдар Чомаков, така и художниците на "Пролетно тайнство" Цветанка Стойнова и Борис Стойнов.
Не на последно място - не пропускам да отбележа великолепното превъплъщение на персонажите в "Пролетно тайнство" от целия ансамбъл на бургаския балет.
Колко ли творческа любов се иска в това наше "безвремие" да запалиш искрата и да я раздадеш на хората и така всеки да си отнесе пламъче от духовния храм на вечното изкуство до следващия спектакъл!