Духовна нищета

Николай Шопов

    Повод да напиша този текст са събития от последните  седмици, започнали с реакцията на част от депутатите на речта на президента Радев пред Народното събрание. Бях изумен от държането на някои народни представители. Шуменето, репликите, напускането на залата, показаха липсата на възпитание, на лична и политическа култура у тези депутати.
    Още по-голямо недоумение предизвикаха отзивите им за речта на президента. Не мога да не започна с реакцията на т.нар. патриот Валери Симеонов. Неговата мрачна физиономия, излъчваща омраза и непоносимост към всички, може да си съперничи само с неговата реч - изпълнена с отрицание, фалшив патриотизъм, демагогия и липса на уважение към другите. Та този патриот си позволи да каже, че президентът говори "глупотевини", "неща, които ние знаем", че "бил шофьор на самолет". Върхът на неговата безобразна реакция беше, че нищо нямало в речта на Радев за мигрантите. А точно по този въпрос беше казано много - както за опазването на границата, така и за Дъблинското споразумение, и за изграждането на оградата. Злобата така е обзела Симеонов, че той явно е бил глух по време на речта. Ами като е толкова голям патриот, защо не критикува злополучния министър на външните работи Митов, който не направи нищо да защити националните интереси на България? Не беше ли национален срам и позор случилото се с Ирина Бокова и Кристалина Георгиева? В речта си президентът Радев засегна въпросите за бедността, за несправедливостта, за лошото медицинско обслужване. Това ли са "глупотевини"? Патриотично ли е и да сме най-бедни, най-болни, най-корумпирани, със зависима съдебна система? Защо този "патриот" не постави тези въпроси за решаване от правителството, като ги знаеше? Или за него патриотизмът се ограничава само до отрицанието на ДПС, до изграждането на оградата по границата, която между другото беше започната от правителството на Орешарски. Защото  Симеонов не е патриот, а патриотар. Той просто паразитира върху патриотизма за лично благоденствие. За такива патриоти гениалният Ботев е казал:
"Патриот е - душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
продава си и душата."
    Липсата на политически идеи, на възглед за развитието на държавата, на програма, винаги води до клишета, обиди, кухи фрази и скандали.
    Не си заслужава да обръщаме внимание на  Десислава Атанасова, която коментираше дейността на БСП с плоските думи, че социалистите били излезли от "землянките" и "обикаляли като партизани". Когато няма какво умно да кажеш, мълчи, вместо да сипеш нелепости.
    Не може да се отмине отзивът и на Румяна Бъчварова, че президентът Румен Радев "нямал опит". Точно тя да каже подобно нещо е кощунствено. Тя, която така и не разбра къде се намира, какво работи, защо е в това министерство. Все пак човек трябва да има поне малко свян.
    Чуха се изказвания, че президентът Радев обидил Народното събрание. Къде бяха тези защитници на парламента, когато бившият премиер Борисов им каза, че са мързеливи, че нищо не работят и няма защо да ходи там да си губи времето. Нима тогава ги поръсиха със светена вода? Как не се почувстваха обидени, когато същият премиер не се явяваше на парламентарен контрол, на приемането на бюджета, когато влизаха и излизаха от парламента като стадо. Да не говорим, че един депутат поиска дори импийчмънт на новия президент, още преди да е встъпил в длъжност. Явно, за някои парламентът е шоу, а не  сериозна работа. Всъщност, няма нищо чудно, като знаем какви възможности, ерудиция, знания и подготовка имат част от народните избраници. И колко смешно звучи това "ние сме политици" от хора, които току-що са избрани за депутати! Как пък за една седмица станаха политици?
    Либералният модел е в криза. Западните лидери са объркани, защото господарят отвъд океана дава други сигнали, друга линия на поведение. Те не знаят как да реагират на промените, защото са свикнали да слушкат. Още по-лошо е положението при нас, където правим това, което кажат "началниците". А началниците мълчат.  И тогава, понеже няма идеи, няма принципи, няма платформи, няма възгледи, на дневен ред идват скудоумието, ругатните, обидите. БКП взривявала църкви, били крали, лъжели. А Бойко Борисов и Цецка Цачева, те не са крали и не са лъгали, така ли? Какво мисли по този въпрос българският народ? Трябва ли да избираме хора, които сами прекъсват вече два свои мандата. Хора, които при първата трудност си подават оставките? Мизерията на духа не може да измисли нищо друго, освен лъжи, обиди и пещерен антикомунизъм. Антикомунизъм, който показва едно - липса на всякакви идеи за управлението на България.
    Но върхът на духовната нищета беше писмото до Тръмп на бившия президент Плевнелиев и други политици, извадени от нафталина. Трябва наистина да си много заблуден, много зомбиран, за да не разбереш, че светът се променя, че има нови политически тенденции. Не може да има по-голяма глупост от това да призоваваш президента на САЩ да бъде против Русия, да не подобрява отношенията си с нея. Когато целият свят очаква да си отдъхне от напрежението, от противопоставянето, като се сложи край на политическото наследство на Обама. И колко срамно за националната ни гордост звучи изявлението на Плевнелиев: "Ние работим за величието на Америка". А пък ние си мислим, че българският президент работи за величието на България.
    Сега, когато политиците излизат от сянката на кукловодите, когато са необходими нови идеи, си проличават качествата на политиците. Защото в новия свят всеки народ има право на свой избор по кой път да върви. Готови ли са нашите политици за това ново време? Или духовната нищета отново ще вземе връх и ние ще останем в периферията, където духа вятърът не на промяната, а на безвремието, безнадеждността и тъгата.