Духът не умира

Не е тайна, че сред европейските страни Италия е най-пострадалата от коронавирусната пандемия. Народът на Ботуша обаче не позволява, въпреки многото починали, да бъде жертван човешкият дух. Някои прояви се превръщат в традиционни - като например развяващите се от балконите ръчно направени национални знамена, надникващите от прозорците вместо щори цветни плакати с изображения на дъга и оптимистичните призиви "Andra tutto bene" ("Всичко ще бъде наред").

Това са само част от така нужните на всички ни знаци, че и това ще отмине, животът ще продължи и постепенно ще се върне към обичайния си ритъм. Но ако подобни спонтанни прояви донякъде са "режисирани" от чисто човешкия инстинкт за самосъхранение, появяват се и непредвидени доказателства, че чувствата са по-силни от всичко.

Напук на коварния КОВИД-19, повечето не само продължаваме съвестно да си вършим професионалните ангажименти, да се грижим за нашите близки, да си плащаме сметките... Мнозина преоткриваме или затвърждаваме блясъка в очите на човека до нас и топлината на семейния уют. Но още по-хубавото е, че се раждат и нови, силни и позитивни чувства.

Доста показателна в това отношение е съвременната история на мъж и жена от Верона, харесали се от пръв поглед, отправен от балконите им, докато са в принудителна изолация. Наричат ги новите Ромео и Жулиета, макар че възрастта на всеки от тях надхвърля повече от два пъти и половина годините на световноизвестните Шекспирови герои. И до днес няма достоверни данни, че случката, описана в трагедията на английския поет и драматург, е реална. Но подхванатата от медиите информация, че дори от разстояние хората не спират да се обичат и да се търсят, всъщност е един от предвестниците на необходимата на всички ни надежда. Която нито един вирус не може да победи. Дори да е (с) корона...