Дуелът

Здравната каса и Българският лекарски съюз си спретнаха поредния дуел. Без нито едните да са в ролята на Голиат, нито другите - на Давид, дуелът е факт. И е в ущърб и на лекари, и на пациенти. Един заместник-министър се опита да влезе в ролята на секундант, но и двете страни така са се вживяли в ролята си на незаменими, че две не виждат. Често изстрелите са напосоки - с допускането на всякакви сценарии - дръжте си тогава лекарствата, ние, лекарите, като сме излишни, ще спрем да работим, или ще напуснем страната, че то нашето заплата ли е, това клинични пътеки ли са... Заплахите валят и валят, да се чуди човек кого заплашват докторите. Че той и пациентът вече е стрелян заек, колко му е още няколко куршумчета да му пуснат...
Тия яко ги стяга чепикът, коментират читатели по форумите. И с право питат къде бяха докторите, когато философстваха предишните егоистични и крадливи индивиди, когато от трибуната в НС ги обявяваха за престъпници, когато тотално орязаха бюджета за здраве, имаше с месеци неразплатени задължения, окрадоха здравния резерв и т.н.
А всъщност, сега лекарите настояват около 1% от бюджета на НЗОК, или по-малко от 20 млн. лв., да отидат за повишаване цените на най-недооценените клинични пътеки и дейности като педиатричните, АГ, хирургичните и неврохирургичните. Мнението на управителя на НЗОК обаче е, че е по-добре догодина да се дадат повече средства за направления, отколкото да се повишават цените на дейностите. И двете предложения сами по себе си са добри. Даже ако може да се изкомбинират - още по-добре. Тогава къде е проблемът и защо нещата започват да напомнят буря в чаша вода? Но така или иначе, последните новини не вещаят добри дни: Лекарите готвят крайни действия, ако не приемат исканията им; НЗОК подкрепя ръст на направленията, а не скок в цените на пътеките; Лекарският съюз ще съди НЗОК за отказ от преговори за парите за здраве; Съюзът ще изтегли и представителите си от всички здравни органи в държавата.
Спрете се, бе хора! При този хал на здравеопазването, при липсата на достатъчно пари - или по-скоро при наличието им, без да има ясна сметка къде и защо отиват, подобна липса на диалог само налива масло в огъня. Защо не си стоите мирно по местата на масата на преговорите, а се държите като обидени госпожици или като английски аристократи, които не си говорят дори в леглото, защото никой не ги е запознал преди това... Мода е днес отделни съсловия да дърпат чергата към себе си, да искат повече средства, да запознават света със своите само проблеми. Като че ли няма други професии извън тяхната. Като че ли не сме всички в една лодка. А когато тя започне да се пълни с вода, делото на давещите се е в техните ръце. Ей това, за съжаление, още не сме разбрали. И сигурно затова сме на този хал.