Друго е да си световен шампион, ще тренирам!

МИРОСЛАВ КИРЧЕВ е състезател на Гребен клуб "Левски", европейски шампион за младежи в Познан 2013 и световен вицешампион за мъже на единичен каяк 1000 м от Москва 2014. Роден е на 12 юни 1990 г. в София, започва да се занимава с кану-каяк в 7 клас под ръководството на Ева Пашева, която и сега е негов личен треньор. През последните 10 г. е многократен републикански шампион. Първите медали на международна сцена завоюва през 2008 г. на европейското първенство за юноши в Сегед, Унгария - сребро на единичен каяк (К1) на 500 и на 1000 м. Пак в Сегед, на световния шампионат за мъже през 2011 г., завършва седми на дистанцията от 1 км (К1) и печели квота в тази дисциплина за Олимпийските игри в Лондон 2012. Там обаче завършва пети в полуфинала и само 49 стотни от секундата го разделят от финалната битка. В "Б" финала остава трети и заема 11-о място в крайното класиране.  След Лондон обявява, че не иска да се готви под ръководството на старши треньора на националния отбор Петър Мерков и започва индивидуални занимания отново при Ева Пашева.
На 9 август т.г. постига най-големия успех в кариерата си досега - сребърен медал при мъжете на световния шампионат в Москва. Месец по-рано извоюва бронзов медал на 500 м на европейското първенство в Бранденбург.

"Благодаря на държавата, че въведе по-справедливи условия за спортистите - финансирането им да се определя от класиранията на световни първенства"


- Мирославе, спечелихте сребърен медал при мъжете на световното първенство. Очаквате ли занапред конкурентите да ви гледат с друго око?
- Още от м.г. виждам в очите на опонентите страх. Тази година ги изненадах сериозно и оттук нататък вероятно ще имат едно наум за мен. Няма да ме гледат така спокойно, както през годините досега - като посредствен гребец, защото вече влязох в елита и съм конкуренция на най-добрите.
- Осъзнахте ли стойността на постигнатото?
- Все още не мога да осъзная какво съм сторил. Но съм безкрайно щастлив от постижението си. Този медал дойде неочаквано. Като цяло, вярвах във възможностите си, бях много концентриран.
- Защо да е неочаквано?
- Никога не бях заемал призовите места, за които само мечтаех досега. Винаги се старая да се класирам на малко по-предни позиции от предходния шампионат. На предното световно в Дуисбург станах 8-и и в Москва моята цел не беше медал, а да се наредя примерно 2 позиции по-напред - 6-о място. Но се мотивирах, събрах се, дадох всичко от себе си. Това невероятно представяне, което направих на финалната гонка, се оказа изненадващо за всички опоненти.
- Казват, че най-неприятното в спорта е да завършиш втори или четвърти. Останахте ли леко разочарован, че едно стъпало по-нагоре застана чехът Йозеф Достал?
- Не, не. Много съм щастлив от второто място, което постигнах, тъй като наистина не го очаквах. Но наистина е друго да си световен шампион. Ще тренирам и за това.
- Труден ли е преходът от младежи към мъже?
- Не, всъщност с младежите на възраст 20-23 години се състезавам от 19-годишен. Не е никак трудно да се бориш с мъжете, по принцип младежите карат с времената на по-големите.
- На другата дисциплина, на която взехте участие в Москва - 500 м едноместен каяк, останахте шести. Можехте ли да се класирате по-напред?
- Целенасочено се готвех за олимпийската дистанция 1000 м. През цялата година взимах медали от Световни купи, станах трети на европейското в Германия. Но имах малшанс на световното. Там метеорологичните условия се промениха малко преди старта, в последните 3-4 минути излезе страничен вятър, а аз бях в най-неподходящия първи коридор. Натисках с греблото, но страничният вятър ме удари и лодката нямаше как да тръгне по моето желание в този случай.
Искам да се върна година назад. Тя беше много напрегната, следолимпийска, бях в конфликт с държава, с федерация, бях се отделил сам-самичък. Но за разлика оттогава, тази година имах много голямо спокойствие, идеален екип. За което благодаря на моята треньорка Ева Пашева, без която нямаше да стигна дотук. Благодаря на Господ, че отново ме събра с нея и заедно постигнахме този успех. Излезе много сполучливо да работим съвместно. Пак искам да подчертая, че тя ми е първата треньорка в кану-каяка - тя ме намери и ме изгради като гребец. Цялата 2014 г. мина идеално за мен. М.г. си извоювах бюджет, който да използвам през т.г. за подготовка. Благодаря на държавата, че въведе по-справедливи условия за спортистите - финансирането им да се определя от класиранията на световни първенства. Конфликтите минаха, оставил съм всичко зад гърба си, гледам напред.
- А трудно ли бе да намерите финансиране през 2013 г.?
- Абсолютно, абсолютно. Бях поставен на колене, имаше правила, че трябва да се готвя с национален отбор, с определен треньор (б.а. - Петър Мерков). Избрах индивидуалния път. А той носи безпаричие и трябва сам да търсиш средства. Мога да кажа, че с нищото направих нещо м.г. Тази година е различно, защото си заслужих средствата за подготовка с осмото място на световното в Дуисбург.
- Как се намерихте с Ева Пашева?
- Започнах да тренирам, когато бях в 7 клас. Стана така, че моят брат близнак Марио се записа първи, след него отидох и аз. Тя ме намери и ме подготвяше още от училище.
- Друг спорт тренирали ли сте?
- Джудо и баскетбол, но не съжалявам, че ги изоставих и избрах каяка.
- Разкажете за вашия близнак, приличате ли си - по външен вид, по характер?
- Разнояйчни близнаци сме, не си приличаме по нищо. Характерите ни са различни, нямаме нищо общо, само сме братя (усмихва се).
- Коя черта от неговия нрав бихте искали да имате?
- Агресията. Ако имах неговата агресия, сигурно нямаше да ми пука от нищо.
- С какво се занимават родителите ви?
- Баща ми се занимава с личен бизнес, майка ми е домакиня.
- Служебният министър и трикратен медалист от зимни олимпиади Евгения Раданова ви се е обадила след отличното представяне в Москва. Какво ви каза?
- Поздрави ме, от което останах много впечатлен и приятно изненадан. Пожела ми да стана и световен шампион. Каза ми, че е щастлива, че в тези трудни времена все още има български спортисти, които да постигнат подобни резултати. Отговорих й, че е права за трудностите и й благодарих.
- С какво щяхте да се занимавате, ако не беше каякът?
- И сам не мога да си отговоря на този въпрос. Наистина нямам представа. Може би с друг спорт, винаги ме е привличало състезанието. Вече съм приет и студент в НСА, ще бъда първи курс наесен.
- Виждате ли бъдещето си в България?
- Ами да, виждам го. Стига да имам подкрепата на всички, които ми помагаха и досега.
- Всички казват, че най-голямата мечта на всеки спортист е да спечели олимпийски медал. Рио де Жанейро е след 2 години и там...?
- След последния медал се чувствам много по-уверен в себе си, много по-силен и това ми дава по-голяма мотивация за следващите стартове, най-вече за световното в Милано догодина, което ще бъде и квалификация за Рио. Не обичам да давам предварително заявки за резултати. Гледам всичко да върви точка по точка. Затова първата ми цел е да достигна квалификацията в Милано, да взема квотата и оттам нататък - каквото е писано, ще се случи.
- На Игрите в Лондон завършихте 11-и. Като се има предвид възрастта ви, сякаш подобно класиране не е чак толкова лошо?
- Ами не е, ама други го приеха като такова. Имах малшанс да остана пети в серията и да не вляза във финала. Малшанс, защото бях в много добра форма, но добри бяха и гребците там, просто липса на късмет.
- С какво се занимавате в свободното време, как разтоварвате?
- Излизам с приятели, разхождам се. Обичам вкъщи на лаптопа да играя на виртуални игри.