Другата най-древна професия

DW

Предателството е старо като човечeството. Достатъчно е да споменем имена като Талейран или Мата Хари. Сега наред е Едуард Сноудън. Мотивите са все едни и същи: пари, любов, идеализъм или просто придаване на важност.
Всички обичат предателството, но не и предателите. Така е било винаги, така е и сега - с Едуард Сноудън. И докато предателството се оценява като нещо полезно, предателите по правило се държат на разстояние. Защото този, който веднъж е издал някоя тайна, винаги може да повтори постъпката си.
"Петорката от Кеймбридж" - петимата елитни студенти, смятали британската демокрация за умираща, Хитлерова Германия за световна заплаха, а Сталинова Русия за спасение на света, подготвят Студената война, още преди да е започнала Втората световна. Именно чрез тях съветското разузнаване си осигурява огромно количество секретна информация от специалните служби на Великобритания и САЩ. Някои от петимата приключват кариерата си като преподаватели по английски език в Москва, покрай което чак до 90-те години на миналия век агентите на КГБ, които никога не са стъпвали във Великобритания, били разпознавани по тяхното безупречно оксфордско и кеймбриджко произношение.
В следвоенна Германия една от най-големите шпионски афери е свързана с името Гюнтер Гийом. В момента на задържането си той се представя за офицер от ЩАЗИ, макар по това време да е личен референт на канцлера Вили Бранд. Разкриването на аферата води до оставката на канцлера, който по ирония на съдбата провежда политика на сближаване с ГДР.
Ким Филби е от легендарната "Петорка от Кеймбридж", работила в услуга на СССР.
Когато бъдат разкрити, предателите обичайно плащат висока цена за предателството си. В ГДР стандартното наказание е разстрел в тила - любим метод за разплата на източногерманските комунисти. Предателите обаче могат да бъдат разкрити и без да бъдат уведомени за това, след което да бъдат използвани за дезинформация на врага. Или пък биват оставени да работят като агенти, за да бъде разкрита цялата им мрежа. Предателите могат да се превърнат и в "стока" - и да бъдат разменени срещу други шпиони.
Както се казва - шпионажът е другата най-древна професия в света. Но дали има случаи, в които предателство е довело до избухването на война, или обратното - да е изиграло решителна роля за запазването на мира? Третата френска република, например, е разтърсена из основи от една шпионска афера: капитан Драйфус от Генералния щаб на френската армия е обвинен, че е предал на германския военен аташе в Париж планове за нахлуване в Германия. За вината на Драйфус обаче липсват каквито и да било доказателства. Въпреки това Драйфус е осъден и изпратен на заточение. Години по-късно невинността му е доказана и той е реабилитиран. Но и до ден днешен остава неясно кой е истинският предател.
Предателството е като огледало, през което човек преминава, за да се окаже в друга реалност. Тази авантюра може да приключи зле за предателя и рядко му носи слава, а още по-рядко - благодарности от родината. Един от "големите" в бранша - Шарл Морис Талейран, предава и краля, и църквата, избягва от гилотината в Америка, а по-късно на Виенския конгрес спасява Франция, укрепвайки позициите в Европа. Предателството е "въпрос само на време", смята Талейран. Неслучайно за него казват: "Продаде всички, които го купуваха".