Древните българи в световната наука

Пенчо ЧЕРНАЕВ

В последните години забележимо расте интересът към нашето далечно минало - къде е била прародината ни, какви са били древните българи. Появиха се млади учени, направени бяха важни открития, които променят старите ни представи. Един от тихите, скромни, но забележителни изследователи със свой вклад на това поприще е ст.н.с. д-р Петър Добрев. Достатъчно е да припомним неговия принос за разбиването на тюркската теория и за номадския произход на народа ни, за уточняването на територията на българската прародина под планината Имеон (дн. Памир и Хиндукуш), за държавно-творческия талант на предците ни (градили четири държави), за новото датиране на началото на съвременна България, за българското словно богатство в родния ни език, за уникалната ни родово-именна система...

В новата си книга "Древните българи в световната наука" Петър Добрев прави преглед на откритията в древната българистика, спира се на неизвестните находки в старите книгохранилища и на най-ранните сведения за произхода на българите, проследява дългия път от хипотезите към истината, разказва за "пробивите" в старите теории, за разкритията около древната българска писменост и първите надписи на езика на Аспарух, за края на двувековното търсене на прародината и новите хоризонти след откриването й...
Системен, изключително работлив и проницателен учен, с познания за източните езици, той има зорко око за детайла в историческите извори, за онова, което други не са довидели. Така е например с известния от Иречеково време латински хронограф от 354 г., в чийто втори препис името на българите стои вместо името на бактрийците. Петър Добрев забелязва това, издирва източника и го публикува в цялостен вид. Така ние, българите, ставаме "един от малкото европейски народи, който знае със сигурност не само къде са живели неговите най-ранни предци, но знае и името на своята древна прародина".
Това е потвърдено, допълва авторът, от откритата хроника на манастира "Сен-Петри Сеноненсис" от ХIII в. във Франция, където Йоан Асен II е наречен "Асен - цар на Бактрия откъм север", т.е. цар на северната, европейска Бактрия, за разлика от старата, азиатската.
Не предпоставените тези, идеологеми и конюнктурни политически поръчки, а честността в науката е темелът, върху който строи научното си творчество Петър Добрев. Прецизен познавач на всички известни и новооткрити извори, солидно опрян на постиженията на предшествениците си (напр. недооценения принос на проф. Константин Мечев), историкът и в новия си труд се изявява като изключително проницателен, добросъвестен, аналитичен и обективен учен-изследовател.
Достойнство на "Древните българи в световната наука" е популярността на изложението. Авторът не се тули зад научната терминология, за да изглежда "по-дълбок", а напротив - търси възможно най-опростената форма на изказ, за да стигне до читателя. Същевременно той постига занимателна увлекателност, която личи дори от заглавията на разделите: "Как бе намерен първият надпис на езика на Аспарух?", "Премълчаните тайни на Преславския надпис", "Откритието, което остана неразгадано цял век" и т.н.
Цялото му повествование е пронизано от горещ, родолюбив плам, който след прочита на книгата ни кара още повече да се чувстваме горди, че сме българи - синове на велик, достоен и талантлив народ.