Дразнения

Изолацията раздразва неподозирани нервни окончания из човешкото тяло и прави особено чувствителни всички затворени или само полудистанцирани членове на обществото. Затова и всеки необмислен или ненавременен държавен, общински, съседски или семеен акт поражда силно изразенa възбуда, която има риск да прерасне от обикновена кавга до гневен коментар в социалните мрежи или дори до открит бунт. Затова и няма как да обвиним софиянци, които от няколко дни си пилят нервите с поредицата от обществени поръчки, пуснати от Столичната община. 

Първо трябваше да се купят коли за нуждите на една дирекция. После се оказа, че поръчката е спряна. А накрая излезе, че някой е поизлъгал и тя не е съвсем прекратена. Сега на бял свят излизат един по един и други конкурси, пуснати наскоро, за да се усвоят доста европейски пари с рекламна цел. Както е по план, де. Раздават се средства и за осъвременяване на остарели вече проекти, заради липса на управленски капацитет те да бъдат реализирани навреме.

Очевидно в кметството не мислят много как се действа в извънредна ситуация, когато безработните растат, хората замислят протести, а малкият и средният бизнес умират. Докато от общината подготвят пакети с десетки антикризисни мерки и актуализация на бюджета, не е лошо да помислят и дали сега е моментът да размятат и раздават десетки хиляди левове пред гладния взор на гражданите. Обществените поръчки вероятно са отдавна предвидени и се обявяват по някое старо чиновническо разписание. Всекидневието на страната и града обаче не върви по план. Животът е достатъчно разбутан, обърнат с главата надолу, а общината дължи на хората трезви преценки, повече самоконтрол и най-вече - истината. Не е време за какви да е обществени поръчки, замислени в "мирно" време.