Драстичен скок на двойките на изпитите след VII клас

Пълен хаос и опит за манипулация при обявяването на резултатите от Националното външно оценяване (НВО) след IV и VII клас демонстрираха вчера от МОН. В желанието си да скрият действителния брой на слабите оценки експертите изнесоха драстично различни данни с резултати от една страна за първия задължителен модул на изпита и после - общо от двата модула. Оказа се, че 9481 ученици са получили двойки по български език и литература (БЕЛ) на първия модул, а 752 - и на двата. Процента на двойките обаче МОН пресметна само по втория показател. Реално миналата година двойките по БЕЛ на първи модул са били 8154, а на двата - 752. Това означава, че тази година двойките на първия модул са се увеличили с 16,3%, а на двата са намалели с 24,4%. Експертите на МОН се объркаха при въпросите за тези проценти и не можаха да обяснят реалната картина.
По математика двойките са още повече - 17 938 (при 14 939 м.г.), а за двата модула общо - 3881 (при 2054 през 2015 г.). Т.е. двойките на първия модул са се увеличили с 20,38%, а на двата - с цели 53%. На математика са се явили 53 212 ученици, от тях, оказва се, почти 1/3 са получили слаба оценка още на първия модул. 
За да скрият реалния процент, в МОН са използвали само по-малките числа - от общата оценка на теста, поради което твърдяха, че слабите оценки по БЕЛ са едва 1,93%, а по математика - 12,11%.
Най-скандалното обаче се оказа, че за пръв път от 2011 г. насам в МОН са променили скалата за превръщане на точките в оценки. Броят на точките за тройка, която е база за оценките нагоре, е занижен. От 2012 г. насам след скандал в НС скалата се запазваше еднаква и за да получи тройка, ученикът е трябвало да има поне 18 точки. Сега за тройка са били достатъчни 16. Занижената скала означава, че много ученици са имали слаби резултати и за да няма прекалено много ниски оценки, е свален прагът за прескачане в тройка. Това означава, че сравненията с 2015 г. не са съвсем коректни и реалните оценки всъщност са доста по-ниски. От МОН обясниха, че първо гледали средните резултати от представянето и според тях нагласили долния праг на съответната оценка. Това според зам.-министър Диян Стаматов обаче не било стъпка надолу и не означавало, че учениците не са подготвени. Според него сега задачите били с по-практическа насоченост и са по-трудно възприемани, но не били по-трудни. А Кунева обяви, че щяло да има нов стандарт за външното оценяване. Тя призова по-слабите резултати да не бъдат приемани "фаталистично".
Отличните оценки по БЕЛ са 2523, а по математика - 1127. Само един ученик е отговорил вярно на всички въпроси по БЕЛ, 37 са пълните отличници по математика. Четирима са получили 0 точки по математика.
Кунева призна, че ромските деца са проблем в цялата държава. В Сливен например те били основната причина градът за поредна година да е на последните места по резултати и след IV, и след VII клас. Най-добре са се представили седмокласниците в София, Смолян, Търговище, Варна, Бургас. На последните места наред със Сливен са Шумен и Враца. София-област също е в задните редици.
Заключенията на експертите са, че по БЕЛ децата нямат умения да разпознаят видовете сложно изречение по състав и имат проблеми с пунктуацията. Те трудно извличат информация от текст и имат проблем при съвместяване на глаголни времена и наклонения.


Провал и при четвъртокласниците

Спад в резултатите на външното оценяване бележат и четвъртокласниците. Те се явиха на изпити по 4 предмета, като на 3 от тях оценките им са по-ниски от миналогодишните - по български език и литература, по математика и по човекът и природата. Средният резултат е с около 5-6% по-нисък. Само по човекът и обществото оценките са по-добри от тези през 2015 г. с около 8 на сто. Най-зле са се представили учениците в Сливен и Шумен, най-добре - в София и Смолян. Децата не могат да четат текстове с разбиране, коментираха експертите.