Драснаха ѝ клечката

Нали знаехме, че това ще стане? Че ще ѝ драснат скоро клечката. Или ще зейне дупка на стария покрив и ще се наводни. Или че някоя друга "природна" стихия ще я разруши. Е, предизвестеното зло се случи. Емблематичната сграда на бившето кино "Възраждане" в центъра на София пак горя. Не успя съвсем до основи да се срути, но при следващия инцидент и това ще стане.

(Вж. статията "Глоба и разследване заради пожара в бившето кино "Възраждане").

Това е поредният ценен паметник на културата, който не успяхме да опазим. Е, пазим го, но само на хартия - в регистър там някакъв е записан, за да ни е чиста съвестта. Нито е първата унищожена културна и архитектурна забележителност, нито ще е последната. 

Години наред Министерството на културата и Столичната община нехаеха и не предприемаха реални стъпки за спасяването на сградата. Последното ѝ превъплъщение бе дискотека и тъжното е, че емблематичната сграда днес се свързва именно с нея - за много хора тя е бившият нощен клуб "Син сити", а не мястото на стария театър "Ренесанс", на профсъюзния дом на културата "Георги Димитров" или на кино "Възраждане".

Историята обаче е важна. Сградата е построена на пл. "Възраждане" преди повече от 100 години, а след като през Втората световна война изгаря при пожар, е възстановена от доброволния труд на софиянци. 

Безкористната им воля да запазят нещо важно и ценно за града е последвана от многобройни опити то да бъде извадено от списъците със защитени сгради, след като попада в частни ръце след 1989 г. Оттогава и започва падението. 

След като и дискотека не успя да просъществува в постройката, тя явно е обречена. Бъдеще няма, но мястото е апетитно - я за хотел, я за бизнес сграда. Бавно и систематично, с огромно търпение се върви натам. Търпението е и от страна на собствениците, и от страна на отговорните институции и контролните органи. Те си разменят документи, заплашват се, глобяват се, докато не дойде време за поредната унищожителна стихия. 

Сега е ред да се появи митичният клошар-подпалвач, който обикаля паметниците на културата, за да спи в тях необезпокояван. Пък  те са толкова лесно достъпни - със счупени прозорци и зеещи врати, сякаш канят всеки бездомен да дойде, да вземе подпалки от срутващите се стълбища и рушащите се подове и да си спретне едно топло огнище. 

Несретникът обаче е ценител на хубавото, може да не разбира от изкуство и архитектура, но инстинктивно търси все признати ценности. Докато тези около него, дето имат домове, демонстрират явна ненавист към културата и старата архитектура. Затова вместо нея искат модерни небостъргачи, удобни стъклени офиси, натъпкани една до друга жилищни сгради. 

Докато не се намери баланс и новото строителство да не застрашава оцелялото и ценно старо, е по-добре да се внимава с поредните разрешителни за строеж. Защото после и да се гневим, и да налагаме глоби, полза няма да има.