Дръпнете спирачката на Атлантик експрес

Да скочиш в движение от бърз влак е опасно. Много опасно. Но ако той с бясна скорост се е устремил към пропаст, рискът да се метнеш от него може да се окаже единственият спасителен шанс.
България отдавна е слязла от увеселителния Ориент експрес и днес се носи с обречения Атлантик експрес. Нейните държавни кондуктори, безпрекословно изпълняващи нарежданията на началник-влака, са прикачили здраво вагона й към локомотивната суперсила. Мърдане няма. А там в пропастта гори пожарът на новата европейска война и по цялото трасе се разнася задушливата миризма на газ. Не е задължително да имаш чувствително обоняние. Достатъчно е да се довериш на анализа на журналистите от Асошиейтед прес Брадли Клепър и Матю Ли, публикуван в изданието "Бизнес инсайдър": "САЩ и Русия отново влизат в конфликт, който вероятно ще определи бъдещето за 30 години напред, а Европа пак ще стане главна сцена на техните сражения". Тази нова студена война според авторите няма да е за военно превъзходство, а за горивото и за тока на милиони европейци.
За тази война в страната на залязващото слънце всичко вече са пресметнали - какви пари ще похарчат, наредили са - кой с кого ще се бие, разпределили са - за кого да е печалбата, за кого - загубата. На бойното поле обаче няма да се жертват нито бледолики янки, нито екзотични афроамериканци. Там ще бъдат хвърлени само "млади европейци" от "фронтовите" държави - поляци, прибалтийци и балканци. Те и без това са с най-ниска оценка в ценоразписа за "човешкия материал" на главната маркитанка г-жа Нюланд - онази, която раздава провизии по окопите на майданите. Там на фронтовата линия са мобилизирани и българите.
Казват ни: "Не унивайте! Няма страшно, ние сме с вас!" Внушават ни дори, че вече имаме спечелена битка. Когато маркитанката и нейният началник Джон Кери профучаха през София с контролна визита, бе казано: "Спечелихме битката. И днес ние сме тук, а Русия още се опитва да упражнява влиянието". Оптимизъм и гордост за държавицата ни демонстрира и бившият главен счетоводител на републиката Симеон Дянков. Той доволно съобщи, че е изпълнил някогашната си закана "да напляска Русия", защото и трите големи енергийни проекта са провалени. "Нито АЕЦ "Белене", нито "Бургас-Александруполис", нито "Южен поток" в момента се изпълняват - напляскването на руснаците е явно", издекламира той. Не е ясно обаче защо след напляскването ревнахме ние, а не Русия.
Колко сълзи проляхме, къде ли не подсмърчахме, че Москва реши да спре "Южния поток". Всъщност тя само си го премести. Малко по на юг. И за да ни дразни, нарочно го прекръсти на "Турски". Новият поток може да ни изолира, оплака се Бойко пред пратеници на Американската търговска камара. Не бива да допускаме това да се случва. Няма да е честно, защото сме доказали, че "България е от най-стабилните евроатлантически партньори". По-точно, както винаги - сателити. Какво пък, верни сме на себе си. Докато нашият прекалено наедрял за дребната ни държавица премиер нижеше жалби и споделяше надежди, че "Южният" не е пресъхнал напълно, Москва и Анкара вече определяха трасето на "Турския", а останалите ни съседи се договаряха как на практика ще точат от него топлото. Бивши министри енергетици пък се състезаваха в словоблудство, че новият газопровод бил фикция и пореден блъф на Русия.
Ако на газовия фронт за нас става все по-студено, на видимия украински фронт положението се запича. Като "стабилни партньори", нито премиер, нито президент се осмеляват да изрекат дума, с която биха строшили хатъра на наставниците. Във Вашингтон се намериха умници да предложат доставки на "летално" оръжие за превратаджиите в Киев. В Европа веднага последва реакция: Франция, Германия, Дания, Финландия, Гърция, Чехия, Унгария, дори Латвия и Естония отсякоха: оръжие за войната в Донбас няма да пратят. София си трае. Не коментира пълзящите слухове за кацащи у нас военни американски самолети, за преминаваща по територията ни военна техника.
Унгарци, чехи и поляци вече спасяват своите съотечественици граждани на Украйна. Предупреждават Киев да не ги мобилизира и масово ги изтеглят. Нашите първенци пак мълчат. Завират патриотизма си дълбоко в пазвата. Сакън да не изплаче. Някои отдавна са го дали под аренда - едни на Брюксел, други на Вашингтон. Така съчувствие и съвест не ги тревожат. В това време потомците на българските изселници в селата край Одеса зоват на помощ. Няма кой да ги чуе. София пази реномето си на "стабилен партньор". Така, докато Атлантик експрес не ни отнесе - всички. Никой не смее да скочи в движение. Няма кой да дръпне аварийната спирачка.