Драмата на солидарността

Райнер Ханк
Франкфуртер алгемайне

Да си представим, че е Петдесетница 2011 година. Гърците официално обявяват неплатежоспособността си, но никой не обръща внимание. Вместо това европейските политици Саркози, Трише, Барозу и Меркел още от края на седмицата са се изнесли без мобилни телефони и интернет на красивия италиански остров Капри, където три дни ще си почиват при приятно топло време, наслаждавайки се на ястията на най-известните френски готвачи и най-красивите девойки от сбирката на Берлускони.
Виковете за помощ от Егейско море остават нечути на Капри, а на гръцкия премиер Георгиос Папандреу не му остава друг изход освен в понеделник да обяви пред Лондонския клуб фалита на страната и да започне да преговаря с кредиторите (държави, частни инвеститори или банки) по условията за преструктуриране на дълга.
Този сценарий не би бил необичаен.
Международната общност действа по подобен начин при фалитите на Мексико, Русия и Аржентина. Кредиторите се отказват от част от вземанията си и заменят, ако искат, вземанията си срещу капиталови дялове от гръцки компании ("debt to equity"), и така докато се достигне ниво на задлъжнялост, при което е поносимо и за двете страни.
Политиците, които почиват на Капри, обаче не трябва да изпитват угризения на съвестта, тъй като член 125 на Договора за ЕС, който все още е в сила, гласи, че "Съюзът не отговаря за задълженията на централните правителства (...) и не гарантира за подобни задължения". Казано по друг начин, заради строгата клауза за неоказване на подкрепа, европейските политици не са отговорни за проблемите на Гърция.
Знаем обаче, че не се стигна до подобно развитие. Преди близо една година политиците създадоха Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), който оттогава свърши доста работа. Започна с кредити от над 110 милиарда евро за Гърция, след това дойдоха милиардните кредити и за Ирландия и Португалия. Сега на дневен ред отново е Гърция, въпреки че Международният валутен фонд (МВФ), Европейската централна банка (ЕЦБ) и ЕС официално оцениха страната като фалирала.
Вместо да събира слънце на Капри чрез Бундестага, финансовият министър на Германия отново притисна сънародниците си за втори спасителен пакет за Атина.
Политиците пренебрегнаха забраната за солидарност в учредителните договори на ЕС, позовавайки се на нещо като извънредно положение - помощта е позволена, когато някоя страна е разтърсена от природен катаклизъм. Равнището на задлъжнялост на гръцката държава е близо 150% от брутния вътрешен продукт (БВП) и според политиците в ЕС (следователно и според гражданите) сега се приема за нещо като природно бедствие.

В началото бе нарушение на правото

Няма съмнение, че спасяването на Европа започна с правонарушение. Подобно на нарушението, направено от Адам и Ева в Райската градина, един-единствен грях доведе след себе си още много, заради които спасяването на еврозоната междувременно се превърна в "хроника на една предизвестена катастрофа" (Пол Кругман), много по-лоша от "само" една финансова криза. Това е крах за правовата държава и за демокрацията.
Европейският съюз се превръща, според изказване на конституционния съдия Фердинанд Кирхоф, "от една правова общност в уродлива общност с непредвидими странични вреди". Този процес дългосрочно разрушава доверието на гражданите в политическите институции.
Международните договори забраняват на МВФ и ЕЦБ да се ангажират с подобни спасителни намеси за милиарди. Според учредителния си статут МВФ би трябвало да се грижи за страни с проблеми по платежния баланс. Гърция обаче има проблем с бюджета си. На ЕЦБ пък според член 123 от Договора за ЕС е забранена непосредствената покупка на дългови ценни книжа. Поради тази причина ЕЦБ купува държавните облигации на така наречения вторичен пазар - от кредиторите, което всъщност е един юридически фокус.
Централната банка би трябвало да се грижи парите на европейците да останат стабилни. Всъщност обаче тихомълком тя се превърна в най-големият кредитор на гърците, в една "лоша банка". Сега под въпрос е независимостта й.

Демократичната кастрация на Гърция

Равносметката след една година на европейска солидарност е горчива - потънаха милиарди на европейските и американските данъкоплатци (чрез МВФ), Гърция въпреки всичко не е спасена, а Европа е силно засегната. Икономистът от Манхайм Ролан Вобел определя ситуацията като "най-очевидното нарушение на правото в историята на европейската интеграция". Чрез неизпълнение на договорите и разрушаване на институциите се стигна до нарушаване на държавноправните принципи, което е толкова тежко, колкото и неусетното подкопаване на демокрацията.
На практика точно от една година автономността на гръцката политика е "извадена от експлоатация". Свободата на избор на страната се изчерпва с това да реши дали да продаде пристанището на Пирея или това на Солун. Атина може да избира дали да съкрати заплатите в държавния сектор с 10% и пенсиите на чиновниците с 20% или обратното, или пък, най-добре - да направи и двете.
"Бундестагът поставя условия на Гърция", писаха преди десетина дни вестниците. Сякаш става дума за някой германски "протекторат" (Райнер Брюдерле).
"Срещу получените средства, както през Средновековието, страната се предаде в крепостничество на Европейския съюз", посочва икономистът Вобел.
Могат да се използват още по-тежки думи - страната, в която е била създадена демокрацията, допусна отказът й от демокрация да бъде откупен от предполагаемите спасители, които се държат като синдици. Пътят към Съюза на делегираната компетентност минава през демократична кастрация.

Подкупване и изнудване

От гледна точка на дарителите в европейския спасителен съюз при милиардните кредити при изгодни лихви става дума за един вид подкуп. Това е цената, която ЕС плаща, за да запази германските и френските банки. От гледна точка на получателя на помощта гърците действат като изнудвачи, които настояват за все по-изгодни кредитни условия, за да не "изгърмят" държавите кредитори и техните банки. Почтените европейци се превърнахме в банда подкупвачи и изнудвачи.
Този вид солидарност вреди на европейските парламенти. В една среднощна акция на 9 май 2010 г. европейските политици, водени от французина Никола Саркози и суфлирани от французина Жан-Клод Трише, създадоха Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), който скоро трябва да получи статут на вечен инструмент под съкращението Европейски стабилизационен механизъм (ЕСМ).
Правителството опря дулото на пистолета до гърдите на германските депутати и изтръгна съгласието им със заплахата от паника на анонимните пазари ("Lehman, Lehman, Lehman"), която при отказ от одобряване на помощния пакет ще доведе до разразяване на катастрофа ("ефекта на доминото").
Където има губещи (демокрация, правова държава и загуба на доверие), има и печеливши. Това са централистите, които Водел нарича "евроманиаци" (германецът Волфганг Шойбле и Жан-Клод Юнкер от Люксембург са най-чистото явление на този вид). Писателят Ханс Магнус Енценсбергер дори ги нарича "чудовища" - настойници на своите съграждани, които с големи морални боздугани в ръка осъждат като антиевропейци и зловещи шовинисти всички, които предупреждават за цената на Съюза на делегираната компетентност.
Към политическите елити на евроманиаците се присъединяват и левите интелектуални елити (от Юрген Хабермас до Йошка Фишер), които във високопарния тон на наградата "Карл Велики" предупреждават за зловещо "възраждане на национализма" и не забелязват, че с патоса си за солидарност се превръщат в агенти на капитала - т. е. на частните банки.
Вместо за солидарност при политиците, както и при интелектуалците, всъщност става дума за спечелване на власт и привърженици за сметка на гражданските свободи. Политически и идеологически централисти непрекъснато отслабват конкуренцията, демократичния контрол и разбирателството между народите. Те се крият под неразбираема, но скъпа салата от съкращения (ЕФФС, ЕСМ).
Високата емоционална ангажираност, която вече буди някога скучната тема "Европа" при хората с всякакви степени на образование, е сигнал, че хората усещат, че нещо е заложено на карта.
И тъй като политиците не излизат в отпуска на Капри, а доверието на пазарите все още е крехко след финансовата криза, остава само надеждата в Конституционния съд (на Германия - бел. ред.), който на 5 юли ще обсъжда законността на европейските помощи.