Драгалевският отшелник

Проф. Емил Янев

Софийският квартал Драгалевци - един от изходните пунктове за изкачване на планината Витоша, е известен още с манастира "Света Богородица"; с ресторанта "Водениците"; със специалното си гостоприемство към българските новобогаташи. Но малцина знаят, че в него се намира и скромното обиталище на известния български композитор Димитър Христов. Неговата база контрастира драстично на впечатляващите със своята архитектура "прогимназии" на самозвания софийски "елит", и този факт ми позволи да го нарека "отшелник". Иначе тя - базата му - дава необходимите битови удобства за целогодишно пребиваване в нея, за пряк досег с природата, за несмущаван от никого размисъл и за живот, изпълнен с много труд - и малко сън - отдаден на Музиката.


Познавам Митко от 60 години, когато станахме студенти в софийската Музикална академия. Беше високо, стройно момче (и сега е такъв), повече мълчаливо, отколкото приказливо, създаващо впечатлението, че мисълта му непрестанно е заета с някакви "съкровени" мисли. Нямаше претенциите да бъде "душа на компанията", но изказваните от него слова бяха точно на мястото си и често ставаше арбитър в споровете. Беше един от най-проспериращите студенти в класа по композиция на проф. Марин Големинов, чието име твърде рано доби сериозна обществена популярност. Младежкият му концерт за пиано получи всеобщо одобрение и зае достойно място в репертоара на българските пианисти.
Струва ми се, че важен момент в развитието на Митко като композитор, а и като личност, изигра работата му в новосъздадения софийски Държавен ансамбъл за народни песни и танци, който понастоящем носи името на своя родител Филип Кутев.

"Срещата" на Митко с българския музикален фолклор и с Филип Кутев

даде нова насока в неговите композиционни търсения. Благодарение на тях той "открива" за себе си шопския двуглас и осъзнава, че секундовата му звучност не е само дисонантен интервал, а и своеобразен консонанс, който крие в своята същност неподозирана перспектива за неговото творчество.
На пръв поглед унифицираното третиране на дисонанса и консонанса е парадоксално, защото противоречи на основните принципи в композиционното творчество, основаващо се на тяхното непрестанно съпоставяне. Но от друга страна, то не съответства ли повече на човешката личност, която е изтъкана от множество противоречия, събрани в едно лице? Интелектуалната и емоционалната същност не са ли също два различни, но взаимно допълващи се компонента в човешката личност? Тази теза е без еднозначен и категоричен отговор, но тя провокира и насочва човешката мисъл към неизследваните светове в човешката душевност.
Композиторът Димитър Христов е своеобразна енигма, която се опитвам да разгадая чрез концептуален анализ на творчеството му. А то е невероятна амалгама от рацио и бушуващи страсти, които в крайна сметка остават под властта и контрола на рациото. Бих добавил, че това е титанична борба между тези два компонента, но борба обречена поради вечната доминация на единия от тях. Това не бива да се схваща и оценява като минус, а като стимул и своего рода движеща сила при експонирането на музикалната мисъл.
Тези, които са имали привилегията да общуват с проф. д-р Димитър Христов, отлично знаят, че той е не само организиран и дисциплиниран човек, но и сладкодумен събеседник, който "омайва" слушателя. Многото познания, които притежава, му позволяват да прави интересни паралели, съпоставки и коментари на различаващи се по своята стилистика музикални произведения. И не само на композиции, а и на различни музиковедски изследвания. Това издава личността, притежаваща ясна творческа и гражданска позиция, която при всички случаи я отстоява безкомпромисно, но същевременно и толерантно спрямо творческите пристрастия на своите колеги.
Убеден съм, че това умение той получи от многогодишната си работа като

Главен секретар на Международния съвет за музика на ЮНЕСКО

Тази висока и отговорна длъжност му позволи не само да контактува с много и разнопосочни в творческите си търсения музиканти, но и да обогати и разшири своя кръгозор на композитор и общественик. Това го направи достоен ръководител на тази творческа организация, който допринесе много за издигането на нейния международен авторитет. Не бива да се забравя, че това беше постигнато в трудното време на идеологическа конфронтация между различните държави, което неминуемо пречеше за осъществяването на съвместни проекти. Въпреки това той успяваше често в своите начинания, което се дължеше най-много на неговите личностни качества на ръководител. За един сравнително млад човек това беше истински атестат за просперитет в тази насока, но може би и натрупване на негативизъм от съществуващата конфронтация. Струва ми се, че резултатната му работа в Международния съвет за музика не беше оценена у нас подобаващо. И навярно осъзнаването на невъзможността светът да се оправи доведе до сериозното намаляване на обществената му активност. Безспорно за това допринесоха и някои трагични събития, засягащи личния му живот, които явно са го накарали да преосмисли жизнената и творческата си перспектива. Не мога да твърдя категорично кой спечели и кой изгуби от настъпилата промяна, но така се появи явлението "драгалевският отшелник".
Не съм "първи приятел" на Митко, не съм и гостувал в неговата "светая светих", но за състоянието на неговата душевност съдя по

творческата му еволюция

След младежкия концерт за пиано, в далечната 1960 г. имах честта да осъществя премиерното изпълнение на неговата "Ария". В нея вече имаше наченки на някои изразни компоненти, които впоследствие получиха своето развитие и станаха характерни за неговия стил на изказ. Говоря преди всичко за начина му да изгражда и моделира мелодичното начало в своята музика. Би могло да се каже, че по този показател Димитър Христов е мелодик и дори лирик. Разбира се, неговият мелодизъм и лиризъм са различни от мелодиката на Франц Шуберт и Парашкев Хаджиев и лиризма на Фредерик Шопен и Тодор Попов, но този факт не ни позволява тя да бъде игнорирана и отричана. Това е специфичен - димитърхристовски - мелодизъм и лиризъм, който присъства неизменно във всяка негова творба. Те се развиват бавно, но неотклонно във времето и имат своите ясни опорни точки, върхове, спадове и кулминации. Бих ги нарекъл "интелектуален мелодизъм и лиризъм", защото мисълта - абстрактна или не - непрестанно контролира скритите в нея бушуващи емоции и човешки страсти. А защо да не допуснем, че за това допринася и влиянието на драгалевската обстановка, понеже всяка планина е "мъдра", а природните изменения са бавни и продължителни във времето!?...
Отново ще се позова на времето, понеже е непогрешим съдник за всичко, което е у нас и около нас. Нека бъдем толерантни и му позволим да прояви тази своя "природна даденост" и при оценката на музиката, създавана от Димитър Христов.