Дойде време за трезви решения

Антон Гицов 

Ето някои основни факти: 

- България продължава да е най-бедната държава в ЕС и не настига, а изостава.

- Ръстът на БВП през последните години е около или малко над 3%, а за да настигнем развитите страни, е необходим ръст от 8-10%.

- Вследствие на провала на трите енергийни проекта от "Големият шлем" българската икономика ще запада все повече поради неосигуреност с енергийни ресурси.

- Чуждестранните инвестиции са намалели десет пъти през последното десетилетие.

- България е държавата с най-високо неравенство в ЕС, една от причините за което е упоритото нежелание на управляващите да премахнат плоския данък и да въведат прогресивна скала на облагане, както е във всички развити страни в Европа и света.

- България преживява тежка и засега необратима демографска катастрофа.

- Безработицата в правителствените статистики не показва реалното положение, защото тя би била катастрофално висока, ако емигриралите над милион български граждани се завърнат да търсят препитание в страната.

- Здравеопазването се намира в перманентна криза, която все повече се задълбочава.

- Корупцията се е превърнала в раково заболяване, обхванало държавния апарат и институции на всички нива.

- Съдебната система отдавна не е независима и е поставена на подчинение и обслужване на управляващите.

- Свободата на словото и печата в България е на рекордно ниско ниво не само спрямо другите в ЕС, но и на световно ниво.

- България няма изявена и последователна външна политика, чиято първа цел да бъде защитата на националните интереси. Докато страни от ЕС като Гърция, Германия, страните от Вишеградската четворка безкомпромисно защищават националните си интереси, България безропотно изпълнява и такива решения, налагани и от Брюксел, които са ущърб на политическите и икономическите интереси на страната ни.

Всичко това се случва през последните десет години на управление на партията ГЕРБ (с малки прекъсвания), на нейния лидер Бойко Борисов и обслужващите я открито или прикрито други партийни формирования, на които ГЕРБ предлага високи постове в управлението на държавата или обслужва техни интереси. И макар формално държавното управление да е поверено на партията ГЕРБ (и нейните придружени послушни формирования), държавата се управлява еднолично от лидера й Бойко Борисов в стила на някогашното управление на Тодор Живков, с всичките отрицателни последици за държавата от това.

Това положение на нещата е нетърпимо. Промяната е повече от необходима, тя е неотложна, става дума за съдбата на България, за нейното бъдеще. Но тази промяна не е гарантирана, тя няма да дойде сама, само защото ГЕРБ се проваля като управляваща партия. За да се отнеме властта от ГЕРБ, 

е необходима силна и обединена опозиция

която да спечели парламентарните избори.   Единствената и реална опозиционна партия с такава възможност е Българската социалистическа партия.

Историята на прехода показва, че БСП имаше нееднократно шанса да управлява успешно, на два пъти в коалиции, но тя не съумя да се възползва от предоставените й възможности. Нейните загуби бяха и загуби за България. Големият въпрос сега е дали се е поучила от грешките си.

Фактите за съжаление показват, че засега спадането на доверието в ГЕРБ не се прелива в нарастване на процента на хората, които биха гласували за БСП на избори. Причините за това следва да бъдат своевременно и сериозно анализирани.

Очевиден факт е, че БСП засега все още не се очертава като партия, която би могла да спечели самостоятелно изборите с необходимата преднина, така че да състави свое жизнеспособно правителство. Изводът е, че БСП трябва та търси подкрепата на всички политически сили и 

формирования вляво от центъра

Но засега според мен БСП, изглежда не съумява да стори това. Тя все още е във вражда с някои от тези сили и формирования. А моментът е съдбоносен, ако БСП претърпи провал, ГЕРБ ще продължи да управлява  държавата с всичките съдбоносни последици за страната. 

През ноември 1932 г. в Германия се провеждат парламентарни избори. Националсоциалистическата партия има два много сериозни противника - Социалдемократическата партия и Комунистическата партия. Под влиянието на Коминтерна, в който властва думата на Сталин, социалдемокрацията в Европа е обявена за главен враг на комунистическите партии и в Германия те враждуват. На изборите нацистите печелят 11 377 021 гласа, Социалдемократическата партия - 7 248 901, и Комунистическа партия - 5 980 239. Социалдемократите и комунистите биха събрали общо 13 229 гласа - с 2 млн. повече от нацистката пария. Ако те се бяха обединили, Хитлер нямаше да дойде на власт.

Подобно положение се наблюдава и в историята на България. В началото на 20-те години на миналия век Комунистическата партия е не само във вражда със социалдемократите, но и с управляващата земеделска партия на Ал. Стамболийски, чиято власт комунистите приемат като власт на "селската буржоазия". Когато става деветоюнският преврат, комунистическата партия не подкрепя селските вълнения, които са жестоко потушени и след това властта на Александър Цанков се справя със Септемврийското въстание, неподкрепено от социалдемократите. В страната настъпва дълъг и мрачен период на управление на един фашизиран режим, който избива цвета на българската интелигенция.  

Това са уроци, които заслужават да бъдат взети предвид от БСП. Мисля, че отцепването на част от социалистите под формата на партийното формирование АБВ беше резултат от ограничаването на възможностите на Георги Първанов след годините като президент да се завърне като политически деец в партията и да оспори лидерството на тогавашния й председател Сергей Станишев. По подобен начин настъпи разрив и в отношенията на ръководството на партията и група авторитети в БСП, а зад всичките тях стоят български гласоподаватели, привърженици на лявата идея, чиито гласове трябва да бъдат привлечени. Същото се отнася и до Българският земеделски съюз "Ал. Стамболийски". Може и да не са известни причините за излизането на лидера на земеделците Спас Панчев от парламентарната група на левицата, но тази партия стои вляво от центъра и нейните гласове също трябва да бъдат привлечени в общия фронт срещу управлението на ГЕРБ. БЗНС "А. Стамболийски" обаче вече не е разглеждана като възможен коалиционен партньор на БСП, което ще принуди тази партия да търси други политически партньори. По мое мнение, необходимо е да се поддържа диалог и с партията на Волен Сидеров "Атака". Партията му може и да търпи забележки по националистическа линия, но много елементи от платформата й съвпадат с такива от платформата на БСП. Трябва да е ясно и нещо друго: всяка коалиция с ДПС по вече всеизвестни причини ще бъде неморална и пагубна за социалистическата партия.

С една дума, настъпило е време за трезви преценки, за необходими компромиси, за взимане на важни решения и избор на нов подход към всички политически сили и изявени личности вляво от центъра. 

И бих добавил - време е парламентарната група да се върне в парламентарната зала. Сега е моментът депутатите на БСП да поискат да бъде създадена парламентарна комисия за разследване на един от най-големите корупционни скандали в последните години, свързани с търговията с влияние, неморални и подсъдни сделки с имоти от страна на видни управляващи. Това, което искаше да докаже БСП с излизането си от парламента, вече е доказано. С отсъствието си от парламента БСП затруднява управляващата партия, но едва ли ще предизвика по този начин предсрочни парламентарни избори, за които може би още не е достатъчно подготвена. Нека не се забравя, че парламентът е най-важната арена за политическото противоборство с главния противник - ГЕРБ. И не е в нейна полза да се лишава от възможностите, които й дават в това отношение парламентарната трибуна и механизмите на парламента.