Доволен, недоволен

Аида Паникян

Доволни от здравеопазването няма. Англичанинът ще каже, че чака с месеци за доктор. Американецът ще се оплаче, че е скъпо. Българинът ще занареди списък с доплащания. И ето ни пак на стартовата линия - макар че чинно и редовно сме внасяли здравни осигуровки, доплащаме в болница, за лекарства, рехабилитация... Общо 38 на сто от разходите, за които уж сме осигурени, поемаме на свой гръб (стр. 4).

В същото време процентът от БВП за здравеопазване расте. Едва тази година се направи първа малка крачка към промяна на баланса пари за профилактика и извънболнична помощ спрумо тези за болнична помощ. Като няма профилактика, естествено, че хоспитализациите растат - средно всеки трети българин поне веднъж в годината е лежал в болница! 

Система над 20 години не се променя лесно, как това да стане за пет месеца? Но начало трябва да има. То ще даде надежда. Защото остаряват всички - дори и лекари, и сестри. И всеки става пациент.

Ако сме почитатели на романтични немски филми и американски сериали, бихме помечтали за спешна помощ, при която линейката идва до 5-10 минути. В действителност и там линейките не идват като на кино.

За реформа говорят всички, но от години тя не се случва. Защо?

Навярно затова продължава навикът големите болници да са в големите градове и там да се лекуват всички тежки случаи от страната. Недостатъчните инвестиции в малките болници ги задушават и те започват да изпълняват дори непривични функции, а "пазарът" (сякаш болницата е бакалия) отдавна е прогонил лекари и сестри.

И... голямата болка на здравната система в държава със застаряващо и болно население - дългосрочната грижа. Проблем, който може да разбере само човек, прекарал инсулт, със сменена става или страдащ от множествена склероза. 

Промяна - да! Но такава, че българинът да не заприлича на западняка и да чака с месеци за среща с доктора. Защото сега не го чака и е удовлетворен от това.  

Ама пък и каква промяна, като за едната рецепта повече от година правителства и съсловия още не се разбраха?