Доц. Григор Сарийски: България не е готова за еврозоната

Интервю на Нора СТОИЧКОВА, БСТВ

Финансистите са най-активни за влизането в еврозоната. За тях това означава повече и по-големи печалби

- Доц. Сарийски, готова ли е България за еврозоната? 

- Според мен и повечето икономисти България изобщо не е готова за еврозоната. Доколкото се чуват информации от парламента, подобни са и констатациите на БНБ в работния документ. Основната теза там е, че българската икономика изобщо няма готовност за конвергенция, т.е. за сближаване с европейската икономика. Единият от показателите е енергоемкост.

Нашата икономика потребява над 3,5 пъти повече енергия от европейската. Това означава, че когато има шок върху енергийните източници, той ще се отрази много по-силно върху нашата индустрия и икономика, отколкото върху финансовия сектор, например, на държава като Люксембург, която се занимава повече с прехвърляне на активи и финансови операции. Т.е. при еднакви условия едната икономика ще страда, а другата ще бъде облагодетелствана. Това е големият проблем.

Другият е, че в еврозоната няма компенсаторни механизми. Тя е един строеж, без конструктивната част. Архитектура без арматурно желязо и без противоземетръсни шайби. При най-малкия трус тази сграда започва да се клати, както стана при финансовата криза през 2009 г. Всяка икономика има интерес от провеждането на определена политика, която е различна за различните страни, а ЕЦБ е една. Когато влезем в еврозоната, нямаме право да компенсираме никого, както правим това сега. Сега централната банка може да манипулира минималните задължителни резерви на банките. Т.е. тя може да охлажда паричното обращение, когато икономиката е прегрята. При кризата през 2009-а тя увеличи МЗР от 8 на 10%. 

- Управителят на БНБ Димитър Радев обясни, че следва намаляване на тези проценти до 1.

- Да. Това означава, че паричната маса ще се увеличи десет пъти у нас. Това ще създаде огромно инфлационно напрежение. Но няма да е само това.

Когато влезем в еврозоната, ще има облекчения и за ликвидните активи. В момента всяка банка поддържа много висок коефициент на ликвидно покритие на депозитите - парите в сейфове, злато и т.н., за да се предпазят от негативен обрат. В еврозоната всяка банка ще може да звъни на ЕЦБ и да получава толкова пари, колкото й трябват, а ликвидното покритие на депозитите ще се изкара в обращение. Т.е. и оттук ще има помпане на пари. Но в криза банките стават неустойчиви. При премахването на буферите можем да очакваме още по-голяма нестабилност на финансовата ни система. Ето защо финансистите са най-активни за влизането в еврозоната. За тях това означава повече и по-големи печалби. 

- Очевидно те ще се събудят милиардери. Естествено, че Димитър Радев като управител на БНБ ще е на тяхна страна. Въпросът е кой ще е на наша страна?

- Да, така е. Според допитванията на Евростат само 18% от запитаните казват "да, съгласни сме". Така че се получава много голямо разногласие между парламента и масата от хора. Затова трябва да се проведе референдум за влизането в еврозоната. Нужно е национално отговорно решение, защото засяга съдбата на поколенията след нас.

Като загубим тази самостоятелност на паричната политика, означава, че тази инфлация ще се натрупва и България ще влезе най-вероятно в гръцкия сценарий. Такава е ситуацията в Португалия, Испания, Гърция и други страни. Гърция всъщност увеличи дълговете си, защото, влизайки в еврозоната, вече няма значение в какво състояние е икономиката, за да имате висок кредитен рейтинг, и така можете да трупате дългове. Даже банкерите идват сами да ви предлагат кредити при ниска лихва. Това доведе до задлъжнялост на Гърция до 200% от БВП. Само за справка - нашите дългове са само 23% от БВП. Това е разликата, когато можете да теглите лесни кредити и пазарът да ви наказва, когато почвате да се глезите. Такава е ситуацията и в момента. Последните аукциони на МФ бяха провалени, а в предишните поръчките не бяха запълнени. Т.е. пазарът започва да притиска МФ, за да вкара нещата в строй. 

- Това беше и нашето подозрение, че провалянето на нашите аукциони има по-дълга цел - да ни подчинят и накарат да влезем в еврозоната. 

- Да, така е. С една уговорка, че пазарите притискат МФ - когато ни трябват пари, не можем да ги вземем и така министерството започва да обръща позицията си. Една сламка повече чупи гърба на камилата. Не е виновна сламката, а кой е идиотът, който е натоварил така камилата. Банковата ни система е направена като къщичка от слама. 

- А какво ще се случи с нашите валутни резерви?

- Имаме към момента около 74 млрд. лв. хубави активи. Вътре има злато, пари в брой и основно облигации, които са деноминирани в евро. Все неща, които можете да изкарате на пазара и веднага да получите пари срещу тях. Когато влезем в еврозоната, онези части, които са в злато, в долари и други валути, ще бъдат обособени като резерв, докато облигациите ще бъдат преоформени като инвестиционни активи. С тях ще можем да правим различни неща - ще трябва да следваме политиката на ЕЦБ, например. ЕЦБ спуска днес програма за количествени улеснения, например, където се казва: трябва да се купят определени количества облигации от германския дълг - 20 млрд., от гръцкия и т.н., и всяка централна банка трябва да излезе и да изпълни този план. Но за да имаме пари да го направим, трябва да разпродаваме инвестиционните си активи и с тези пари ще дадем кредит на италианското, на гръцкото, на португалското правителство. Включително и на българското, ако имаме нужда. Това сега не можем да го правим. Образно казано, ще разпашем коланите.

Днес срещу всеки ваш лев стои 1,60 лв. валутен резерв в първокласни активи. След като влезем в еврозоната, тези активи няма да бъдат толкова първокласни. Покритието на валутата, която притежавате, ще е различна. Уловката е, че това покритие става общо, гарантирано от всички банки в еврозоната. Ще зависим от ЕЦБ, която ще спасява еврозоната на всяка цена. За съжаление, това са допълнителни разходи, които се плащат от хората. Това означава структуриране на спасителни фондове.

Когато Гърция трябваше да бъде спасявана, се формираха такива фондове от цялата еврозона, но гърците не можаха да получат нито едно евро от тях, защото парите отидоха за рефинансирането на държавните дългове. Парите отидоха за спасяване на германски, френски и други банки кредитори на южната ни съседка. Така Гърция остана без активи, взеха й се пристанища, острови и т.н. И тя е малка, в сравнение с големите икономики, там става въпрос за много по-големи обеми дълг.

От 2 години, например, само ЕЦБ финансира Италия. Банки, инвестиционни фондове отказват да участват в тази игра. Така че, влизайки в еврозоната, ще се хванем на хоро, което иска все повече и по-големи разходи. Освен това, след като влезем в еврозоната, може да се очаква нова глобална криза, но не защото с когото и с каквото се хванем, се разваля. А защото тези, които се хванат за хорото накрая, са и най-потърпевши. 

- Прилича на мултилевъл маркетинга - първите печелят, последните губят.

• - Точно така. Еврозоната е като финансова пирамида. Ако България остане настрана, ще бъде в много изгодна позиция. В каквато са и всички останали европейски страни, които отказват да влязат в еврозоната.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.