11 Август 2020вторник13:14 ч.

сн. ЕМИЛИЯ КОСТАДИНОВА

Интервю

Доц. Георги Йорданов: Вирусът извади натрупани проблеми в здравеопазването

За да имаме медицински кадри след десет години, днес трябва да ги планираме и да ги създадем, казва зам.-председателят на парламентарната здравна комисия

/ брой: 111

автор:Аида Паникян

visibility 1109

сн

- Доц. Йорданов, какво показа близо 4-месечната КОВИД-криза за здравната ни система? 

- Ситуацията по време на пандемията показа нещо, за което отдавна говорим: в системата са се натрупали проблеми, които не позволяват нормалното й функциониране. Далеч не финансовият проблем е най-важен. Основният проблем е отказът от страна на МЗ за оперативно управление на лечебните заведения с различна публична собственост - държавна, смесена (държавна и общинска), общинска. И основната причина е съществуването на тези лечебни заведения като търговски дружества. Не по-малко важно е, че необяснимо защо в ситуация на пандемия не започна да се изпълнява отдавна приетият план за мероприятия в случай с епидемична грипна обстановка с разписания в него щаб, а бе създадена експертно-координираща група към премиера. Всичките й решения трябваше да бъдат утвърждавани от здравния министър. Необяснимо в сянка останаха и експертните групи към МЗ по вирусология, инфекциозни болести, микробиология, пулмология и др. Необяснимо, но сякаш нарочно, с цел да се създаде хаос, около 150 вирусоносители с клинични симптоми бяха "разпределени" в най-големите столични болници и те в условията на карантина блокираха дейността им. А специално създадените легла за такива случаи останаха неизползвани.

Необяснимо е също защо гласът на българските инфекционисти, които от години се справят със сезонни и извънредни грипни епидемии, бе представян като опозиционен и мненията им - като екзотични. Необяснимо защо извънболничната мрежа от лечебни заведения бе парализирана от заповедите на МЗ и нейните възможности не бяха използвани. Остава и въпросът какво има в Държавния резерв, в какво състояние и в какви количества са медицинските консумативи и оборудване.

Не мога да се съглася с отношението към медицинските специалисти - лекари, специалисти по здравни грижи, дентални лекари и фармацевти, по време на пандемията от страна на МЗ. От тях само се искаше, а те не можеха да си осигурят предпазни средства и работеха без финансова помощ от страна на държавата. Този въпрос за нас е особено важен и затова ще предизвикаме дискусия в пленарна зала.

Изключително важен е въпросът за осигуряване на финансовото съществуване на лечебните заведения, чиято дейност бе блокирана по време на пандемията. Осигурените 85% от лимитите им не са нормативно защитени и стават изискуеми за връщане до края на годината. Внесли сме законопроект за необходимата промяна. В противен случай ще станем свидетели на фалитите им. По данни на НЗОК, по време на пандемията само около 25% от болниците успяват да заработят над 85% от прогнозните им бюджети. Повечето се движат около 50%, което е крайно недостатъчно.

По наше предложение бе създадена и временна комисия в Народното събрание, която да проследи и установи целесъобразността на изразходваните финансови средства по време на пандемията.

- Може ли занапред системата да понесе такива удари като коронавируса? 

- Да, разбира се. Вирусите постоянно циркулират в света, обикновено пролетно и есенно време. По-интересни са социалните и икономическите мерки, защото при тази пандемия определено не се справяме добре, за разлика от други страни.

- КОВИД-19 извади от строя около 320 медици и друг персонал, което за България не е никак малко. Необходимо ли е попълнение от конкретни специалности - лекари и квалифицирани в определени области медицински сестри? 

- Случващото се е в подкрепа на нашата теза, че болниците не трябва да са търговски дружества и е необходима повече държава в здравеопазването. Здравният министър не се умори да повтаря, че, видите ли, болниците са търговски дружества и нормативно той няма как да ги управлява. Даже тези, които са с еднолична държавна собственост. Поради това днес сме свидетели на абсурди - МЗ не може да намери двама-трима лекари и сестри за областни болници, и то в изключително важни специалности. В тези болници при излизане на един или двама лекари от графика на дадено отделение, дейността му се блокира, и то просто затваря врати. Примерите са много - Велико Търново, Ловеч, Видин, Враца, Ямбол... Къде са сега апологетите на тезата, че пазарът на здравни услуги е панацеята и не са ни нужни други регулации, той щял да се саморегулира?

Наблюдаваме интелектуална недостатъчност в управлението на здравеопазването ни, а тези колеги, които знаят, могат и имат необходимата професионална квалификация и опит, отказват да заемат ръководни позиции, включително министерското кресло. Как иначе можем да си обясним кризата с осигуряване на кадри за определени специалности и пълната недостъпност на пациентите до специализирана медицинска помощ в доста региони на страната? И какво става - бременните жени от Свищов трябва да родят във Велико Търново, тези от Ямбол - в Сливен, а от Тетевен - в Ловеч. Болните със заболявания в областта на уши-нос-гърло от Ловеч се насочват за Габрово, а тези от Велико Търново - в Горна Оряховица. По-важно е какво прави МЗ, а то не прави нищо. И не е вярно, че емиграцията на лекарите е причината.

Днес имаме толкова много лекари, колкото никога не сме имали - над 31 000. Но планирането на кадрите е под всякаква критика. Трябвало здравният пазар да мотивира техния избор къде да работят. И резултатът е, че в момента достъпът до лекарска помощ е по-ограничен, отколкото преди 30 години, когато страната разполагаше с под 20 000 лекари. Според МЗ причината за това била либерализацията на живота, новата икономическа обстановка и те не можели да направят нищо. И така до следващите избори, преди които ще ни здравен рай в България.

- За какво настоява БСП във връзка с подобряването на условията на труд на българските медици? 

- Медицинските специалисти в България не са доволни от дейността на здравната администрация - тя не им осигури лични предпазни средства, оптимални алгоритми за триаж на съмнителни за вирусоносителство болни и подпомагащо дейността им финансиране, включително заплата. В резултат дейността на големите болнични комплекси, включително университетски и областни болници, се оказа блокирана, а лекарите в тях влизаха в принудителна карантина при наличие на болен с вирус, живееха в болниците по няколко седмици и в това време работеха по 24 часа, не виждаха семействата си. И в края на месеца получиха по-малко пари като заплата, в сравнение с преди. Ето това искаме да дискутираме в пленарна зала, защото не желаем да се повтаря. И искаме обществото да разбере, че само с ръкопляскания нещата няма да се получат.

- В каква посока трябва да са насочени държавните политики, за да се гарантира кадрова обезпеченост в системата? 

- Нещата сме систематизирали в нашата програма за управление на страната "Визия за България". Съвсем накратко: проучване на потребностите от медицински специалисти, включително по специалности, в отделните региони на страната; осигуряване на техния прием и поемане на издръжката им по време на следването от държавата и след това отработване на определен брой години в тези области, където има дефицит. По-тревожна е ситуацията с медицинските сестри. Поради тежестта на професията, отговорностите и ниското заплащане, младите момичета загубиха мотивацията да се посветят на тази професия. А тези, които все пак завършат образованието си, веднага са съблазнявани с работа в други страни с по-високо заплащане и по-добри условия, макар и често като болногледачки. 

Днес имаме двойно повече дентални лекари и фармацевти, но в същото време - и големи региони, в които липсват зъболекари и аптеки. В шест областни града няма денонощни аптеки. А липсата на денонощни дентални кабинети вече никой и не коментира.

- Има ли опасност малки болници да изпаднат във финансово затруднение? 

- Няма понятие малки и големи болници. Имаме многопрофилни и специализирани болници. Имаме болници с различна собственост - еднолично държавна, общинска, смесена или частна. Естествено, по-голямата болница има по-голям оборот на пациенти и по-този начин - възможност за генериране на повече приходи, но и повече разходи. Но има друг изключително важен проблем: създадохме система, при която многопрофилните болници с най-големи възможности за диагностика и лечение на различни заболявания, включително реанимация, предполагат финансова загуба за дейността си, въпреки големия брой пациенти, а малките специализирани клиники по правило са печеливши. Това определено трябва да се промени, и то с радикална промяна на здравната ни система.

- Кои от прогнозите на левицата се сбъднаха? 

- За съжаление, почти всички наши прогнози се сбъднаха или са на път да се сбъднат. Нашият анализ, който представихме във "Визия за България", показа, че финансирането на здравеопазването е важно, но още по-важно е правилното, умното разходване на финансовите средства и ресурсите. Смятаме, че на този етап, с оглед на икономическото състояние на държавата, отделяните финансови средства са достатъчни. Но трябва да има пълна прозрачност в разходването им и силно намаляване на дела на "сивия" пазар и плащанията под масата. Не може да се съгласим с констатацията, че доплащанията от джоба на българина за здравеопазване у нас са над 43%, а в развитите европейски страни - около 20%. И да не правим нищо сега. Само да планираме в 10-годишен период да ги намалим с 10%. Това е нонсенс и безотговорност към нацията.

- Защо по време на извънредната ситуация имаше разнопосочни сигнали до депутати и пациентски организации за недостатъчни лекарства, за по-високо доплащане, а МЗ твърди, че едва ли не няма такива проблеми? 

- Такава бе ситуацията в доста страни. Причините са основно две. Първо, в период от около две седмици в началото на пандемията хората изпаднаха в стресово състояние и започнаха да се презапасяват, включително и с лекарства. В резултат на което те изчезнаха на пазара. А производството бе блокирано, включително транспортирането им. На второ място, в крачка се определяха подходящите лекарства за лечение на клиничните симптоми на коронавируса. На пазара се появиха нови лекарства (или позабравени стари), обикновено хининови производни, от които не се предлагаха достатъчни количества. Но мисля, че вече този етап е преодолян.

- С какво би се подобрило българското здравеопазване, ако бяха приети предложенията на БСП за промени в Закона за лечебните заведения? 

- Искаме достъпно и качествено здравеопазване, без допълнителни плащания за всички здравноосигурени граждани. Специални програми за профилактика на социалнозначимите заболявания и тези в детска и напреднала възраст. В крайна сметка, настоящият здравен модел е вече изчерпан (това е потвърдено и от последните здравни министри на политическите ни опоненти) и трябва да вървим напред с добре обмислени и мотивирани реформи. Затова отказът от продължаването на дебата по-предложените от министър Ананиев реформи определено ни притеснява, още повече като се има предвид времевият дефицит, в който настоящото управление изпадна. Анализът за това, което направиха ГЕРБ и партньори в сферата на здравеопазването, за съжаление, не е положителен. Остава ни по-малко от година в парламента и никак не ми се ще да загубим и това време.

- Сагата с бъдещата детска болница продължава. Какво решение предлага БСП, какви са изводите на левицата за действията на правителството, които бяха диаметрално противоположни в рамките на дни? 

- Нещата са ясни. Изручахме жабетата и започваме отново. И тук не ми прави добро впечатление упорството на министър Ананиев и неговия екип. Всички искаме Национална детска болница. Ама и във Варна, и в Пловдив искат детски болници. Скелетът в Александровска болница не е подходящ. Здравните технологии напреднаха и той не може да ги поеме. Идейният вариант, доколкото го има, не премина през обществено обсъждане, което породи недоверие и висока степен на критичност. Определените финансови средства - около 100 млн. лв. за строителство и още толкова за оборудване, са недостатъчни. Но всичко това е преодолимо, макар и трудно. Най-важно е създаването на организация и осигуряването на необходимите кадри. А кадри липсват. За да ги имаме след десет години, още днес трябва да ги планираме и да ги създадем. А за това никой не мисли. Притеснява ме и фактът, че след началната еуфория в педиатричната общност, днес като че ли тя вече не гледа с ентусиазъм на идеята. А без вяра и плам нищо не става.

Автобусните превозвачи поискаха по-нисък ДДС

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 152

Затварят хотели по морето

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 152

Любомир Дацов: С мерките правителството купува симпатии

автор:Дума

visibility 264

/ брой: 152

Добивът на домати и пипер се срина

автор:Дума

visibility 226

/ брой: 152

Евакуираха Доналд Тръмп след стрелба край Белия дом

автор:Дума

visibility 160

Масови протести след изборите в Беларус

автор:Дума

visibility 244

/ брой: 152

Основателят на "Белите каски" е мамил Запада

автор:Дума

visibility 349

/ брой: 152

Протестен марш на пробудения дух

visibility 361

/ брой: 152

Анатомия на един протест

visibility 415

/ брой: 152

Датата

автор:Дума

visibility 163

/ брой: 152

Живко Георгиев: Властта няма друг ход, освен оставка

автор:Дума

visibility 607

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ