Доц. д-р Чавдар Орманов: "Актуализираха" армията до един стадион хора

ЧАВДАР ОРМАНОВ е роден на 29 октомври 1947 г. във Варна. Син е на известния висш военноморски офицер и военачалник адмирал Бранимир Орманов. Завършва Военноморския университет за радиоелектроника "А.С. Попов" в Ленинград (Санкт Петербург). Получава докторска степен във ВА "Г.С. Раковски". От 1989 до 1993 г. е началник на военноморското научноизследователско звено, филиал "Военноморска техника". От 1993 до 2000 г. е зам.-началник на Военния научно-технически институт на Въоръжените сили и началник на военноморското направление. От 2000 до 2005 г. е ст.н.с. в секция "Въоръжение, техника и муниции" към Института за перспективни изследвания за отбраната към Военната академия "Г.С. Раковски". От 2011 до 2015 г. ръководи катедрата "Управление на транспорта и опазване на чистотата на водните пътища" във Факултета по морски науки и екология на ТУ-Варна. Капитан 1 ранг от резерва.

"Състоянието на Въоръжените сили не отговаря на националните ни интереси"

- Г-н Орманов, състоянието на армията е отражение на икономиката и просперитета на държавата. Какви характеристики на страната ни се отразяваха в социалистическата народна армия и на какви държавни характеристики е изразител тя днес? 

- Вярно е, че състоянието на армията е отражение на икономиката и просперитета на държавата, но не само това е основата на една армия. Не напразно Клаузевиц е казал, че "една държава, която не желае да храни собствена армия,  ще храни чужда". Нима състоянието на немската армия преди Втората световна война не е било прекрасно, като се има предвид, че икономиката на цяла Европа е работила за нея, държавата е процъфтявала и е била играч на челните места на световната сцена. Резултатът от използването на тази армия е известен - на 9 май 1945 г. "непобедимата немска армия" беше ликвидирана. Така че състоянието на една армия е пряко отражение на състоянието на държавата не само като икономика, но и като психологическа настройка на обществото, готовността да се жертваш за Родината. Ето това е единият от важните стожери на боеспособността на една армия.

България имаше мощен военнопромишлен комплекс, който носеше на държавата около 2 милиарда долара годишна печалба от продажбата на въоръжение и техника. Поддържането на състоянието на въоръжението и техниката се извършваше в изградена мрежа от военноремонтни бази и заводи. Всеки военнослужещ се чувства спокоен, когато знае, че техниката, която обслужва, се поддържа в съответствие с нормативните изисквания на производителя, следователно той може да бъде уверен, че оръжието ще изпълни задачата, за която е предназначено. Ученията, които се провеждаха, потвърждаваха боеспособността на войските. 

Когато служех на подводниците, бяхме на море по 150 до 200 дни на година. Естествено, че бяхме отработили до автоматизъм нашите действия. Знаехме, че военноморският флот е съставен така, че да изпълнява определени задачи в определени условия. И всичко това беше подчинено на разчети, а не на мнение на някакъв "много вещ" специалист.   

След промените, които трябваше да направят живота в България демократичен, започна да се лансира идеята, че всичко, което е било досега, е порочно и грешно и трябва да се обърне с краката нагоре, или обратно - досега е било с краката нагоре, а сега е необходимо да се направи както трябва. Благодарение на новите насоки, дадени от "висококвалифицирани" специалисти, без да бъдат направени каквито и да било разчети, Въоръжените сили са "актуализирани" до количество, което не може да напълни един стадион. 

- Като военен как определяте сделката за Ф-16?

- Сделката за американските самолети само потвърждава последните ми думи. Когато започнахме сътрудничеството с НАТО, българските институти предлагаха сътрудничество при завършване на някои перспективни разработки, като ставаше дума за известно финансиране на завършващите етапи. Отговорът беше: "Завършете си разработката, изпитайте я, приемете я на въоръжение във вашата армия, пък ние ще видим и ще решим дали тя е подходяща за нас." С една дума - вие си я направете, пък там ще видим.

Какво виждаме със сделката за Ф-16? Карат ни да купуваме това, дето го няма, и с нашите пари ще бъде осъществено. Та нали принципите на НАТО са други? Защо за едните се решава по един начин, а за другите - по съвсем различен? Моето мнение е, че става дума за изнасилване на най-бедната държава от НАТО. Порочна сделка, нямаща нищо общо с националните интереси.

- Очевидно САЩ и НАТО нямат интерес от силна Българска армия. За тях страната ни е привлекателна единствено като плацдарм за заплашителни и агресивни дори действия срещу Русия. Нашите управляващи правят всичко възможно да удовлетворят западните интереси. Това не е ли безотговорна политика, която може да навреди тежко на нашата страна?

- Силна армия ще се стреми да защитава националните интереси, докато слаба армия ще бъде послушна на управляващите. Тази ситуация не само може да навреди тежко на нашата страна, тя вече навреди. Армия не се изгражда за ден, за два. Тя, освен от въоръжението и от техниката, се нуждае от опитни хора, способни да използват съвременното въоръжение и техника.

България е само територия, която ще се използва от САЩ, без да плащат, за натиск върху страните от региона, а нас ще ни плашат с член 5 от договора с НАТО - че ако не слушаме, ще ни лишат от "закрила". И като резултат България може да бъде една от целите за нанасяне на удар от вероятния опонент на САЩ при евентуален въоръжен конфликт.

- Премахването на наборната военна служба не се ли отразява негативно върху формирането на здрави морално-волеви качества сред младите поколения?

- Премахването на наборната служба беше елемент от задачата, която си бяха поставили новите "братя", а по-конкретно - България да няма боеспособна армия. Отново подчертавам, че не само икономическите условия определят възможностите на въоръжените сили на дадена държава. Да, в САЩ войската е наемна. Там служат доброволци, но то няма нищо общо с това, което става при нас. Там условията са такива, че за едно свободно място се борят няколко души. При тях заплащането е далеч над средното за страната, дава се възможност за безплатно получаване на висше образование, осигуряват се на всички (подчертавам - на всички) работа извън границите, с допълнително възнаграждение. Получавайки такива привилегии, те са длъжни да изпълняват всички заповеди безапелационно. Дисциплината се поддържа на високо равнище, с постоянни тренировки и учения.

Какво става при нас?

При 28 000 състав на Въоръжените сили има 5000 свободни места. Няма желаещи, няма привлекателни условия. Не можеш и да изискваш повече от наемния войник, защото той ще си хвърли на другия ден шапката и армията ще стане още по-проблемна. Как в такива условия да имаш боеспособна войска?