Достойнство

Над 404 души в Добрич - старо и младо, ентусиазирано преписват паисиевата "История славянобългарска" на свещи като преди 250 години. Водещите археолози на страната от Националния археологически музей при БАН всеки четвъртък разказват какво е опазено от миналото на земите ни в безплатни публични лекции със свободен достъп за граждани (стр. 16). Родолюбивите пориви се множат като пролетните слънчеви дни. Не по псевдопатриотична политическа повеля, а по зова на ума и сърцето. И като погледне човек, колкото и смачкан да е народът от отчаяние, от разруха, от мизерия и стрес, от абсурдите на държавата - а може би тъкмо затова, у него май започва да се пробужда искрата на достойнството. Да бъде себе си, да тачи своя род и родина, да знае какви са и кои са и да се радва на това. Две десетилетия политически слуги го учат, че преди са го владеели лошите руснаци, а сега пък американският посланик направо му нарежда какво да прави ката ден. Дали пък най-сетне на българина не му е станало байгън?
Всяко действие ражда противодействие. Държавата ни е родена от духа преди 10 века, опазена и възродена е от духа преди 130 години. Не може сега свои и чужди да действат, за да ни унищожат, а ние да дремем без противодействие като какавида в пашкул. Ако възкресим интереса си към собствената ни нация - какво я е създало, какво я е съхранило в миналото, тогава ще родим онова, което ще я спаси в настоящето. И ще й даде бъдещето. То се гради само от достоен народ. Не от послушковци и нагаждачи.