Достойна следа

Има хора, които времето е безсилно да забрави, да изтрие. Хора, които в живота си са били пример, остават такъв и след смъртта си. Такъв е командирът на Шумено-Преславския партизански отряд Бойчо Иванов Драганов. 

Роден е на 2 октомври 1909 година в с. Драгоево, Шуменско. Завършва Педагогическото училище в гр. Шумен. Още като ученик в началните класове се запалва по класиците на руската литература - Толстой, Горки, Достоевски, Пушкин. Запознава се отблизо и със социалистическите идеи, на които остава верен завинаги. 

След завършването на Педагогическото училище работи като учител в селищата на Преславска околия. Но не след дълго заради революционната си дейност е уволнен и лишен от право да упражнява професията си. 

Завършва школата за запасни офицери в Княжево и е произведен в офицерски чин. 

През 1932 г. става член на БКП, а по-късно е избран за секретар на Околийския комитет на партията в гр. Преслав и член на окръжния комитет на БКП. 

Заради политическата си дейност е преследван от властта, арестуван, зверски инквизиран и осъден. Присъдата изтърпява в шуменския и сливенския затвор. 

След нападението на хитлеристка Германия над СССР преминава в нелегалност и с оръжие в ръка се отдава на антифашистката борба. Става партизанин и командир на Шумено-Преславския партизански отряд. През 1940 г. сключва брак с Живка Белчева Драганова. Имат двама сина - Иван и Белчо. Съпругата му се включва активно в съпротивителното движение и става ятак на партизаните от отряда, заради което е интернирана с едногодишния Иван в село Бардарски геран, община Бяла Слатина. 

След 9 септември 1944 година заема поста околийски секретар на партията в Преслав и околийски управител. По-късно преминава на работа в Шумен. Заема редица отговорни партийни и обществени длъжности. Бил е председател на окръжния съвет на профсъюзите, председател на окръжната контролна комисия на БКП, секретар на окръжния комитет на партията и многогодишен председател на окръжния комитет на Отечествения фронт. Дълги години е член на Бюрото на окръжния комитет на БКП. Многократно е избиран за член на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП и член на националния съвет на Отечествения фронт. 

Два пъти е избиран за народен представител: през 1966 г. - в Петото народно събрание и през 1976 г. - в Седмото народно събрание. Неизменно е сред избирателите си и прави всичко възможно за решаване на техните проблеми. От своя страна и избирателите непрекъснато го търсят за съвети и помощ. Навсякъде, където работи, проявява изключително чувство за отговорност, дисциплина. За него народът стои над всичко. Изключително скромен и всеотдаен, заради което хората от Шуменския край го обичат и уважават. И го наричат "Бай Бойчо". 

За големите му заслуги е удостоен с най-високи държавни отличия, Герой е на социалистическия труд. 

Бойчо Иванов напусна този свят на 12 ноември 2000 г. в София. Завещавайки примера си на достоен човек и социалистическите идеи, които бе следвал цял живот.