Дорде се Ганьо накани!

Влачи ме пороят на безотговорните геополитически прищевки, мъчи ме предчувствието на обречения. Не се съпротивлявам, лашкан между двата им бряга. Скоро ще ме забравят или запомнят като васал. Обреченост, по-релефна днес, към нея не отсега сме се запътили.
Малкият народ, дал много на света, възпял като герой васала Крали Марко, е пред исторически фалит. С негодни и продажни водачи е пред изчезване. Ще се разпилее като древните юдеи. И Чавдар Добрев ми го каза на 29 август 2018 г. в ДУМА. 85-годишният литературен и театрален критик, изненадал ме и с прекрасни стихове, изброява спасителни стъпки.
Но аз ще бъда краен. Мнозина го мислят и са по-резки. Може и да сме се родили змейове, както доказваше писателят Йордан Вълчев, но какви сме сега? Родени идиоти, щом позволихме на Индиана Джоунс да ни набута в храма на обречените. Нямали сме алтернатива? Финландия и Австрия я имаха!
Глупаво я подминава и нацията, формирала се на антибългарска основа. Оттеглила античните си претенции, но не и грабителските си набези в историята на майка България, тя великодушно й позволява да чества знаменателните й събития. Вглъбен в отредената му поддържаща роля, тръпнещ за наградата на световното жури, провинциалният й елит се спотайва и не смее да извади "антибългарското жило на македонизма". Като никога е в по-силна позиция, но не желае да я използва. Грешат постарому, очакват разрешения, откликват на внушения.
Премного са доказателствата за ролята ни в постоянно дописваната комедия "Слуга на двама господари". Слугуваме двойно, без да сме намразили стария и обикнали новия райхспротектор. С тази двойственост оцеляваме, но и заради нея ни презират. Със засърбели от шовинизъм ръце преките ни западни съседи си присвояват и по нещо отхапват, докато чакаме някой да им покаже червен картон. Забравили са и въобще не им е на мисъл, както по юношески се изразяват днес.
Няма да се учудя, ако, като васала от север, платим хонорар за назидателното писмо на отвъдокеанския си ментор. Безгрешни потомци на колонизатори и роботърговци ни засипват с поучения, но и ние пишем. Виртуозни в заданията за благословен изпълнител, обслужваме дълги разстояния с мотрисни влакове за регионални маршрути. Абсурдните условия за поддръжка и скорост подсказват, че лептата за поръчката е уговорена. Затова най-големият ни инвеститор са родните емигранти. Докато просешки подсмърчаме пред изпреварилите ни и по този показател, чуждестранни лакомници превзеха банковото, застрахователното дело, преносните ни мрежи и телекомуникации. Някои бегло се интересуват и от преработващата ни промишленост, и от евтините ни недвижими имоти. За нас оставиха интендатското и туристическото обслужване.
Песимист е и членът на Френската академия, философът Ален Финкелрот, и коментиращите пледоарията му за носталгията. Въпреки предимствата на настоящето, пише той във "Фигаро", преди беше по-добре (цитирам го по превода в "Гласове" на 29 август). Тогава режисьорите не ревизираха толкова нескопосано класиката в духа на подлото време. Филмите им не бяха само изкуство за изкуството, а просвещаваха, невинаги брилянтно. Кичът не беше станал изкуство, а стените на сградите не бяха толкова изподраскани от любители на кича. Синтаксисът на политици и експерти не се гордееше с "като как" и "така щото". Не прекалявахме с българо-руските акценти в езика, както днес с англо-българските. Нямаше медицински центрове "Хелт" и служби по трудова медицина "Хелт сейфти къмпани". Както и сега, разпитваните в следствието пътни чиновници бяха "максимално обрани". Не многословни.
"Безпощадно истински" сме и на пътя, ремонтиран по критерия "ниска цена". Огледало, неизкривяващо образа на неработещата ни държава. Движението ни по него е "денонощна реклама на Терминал 2". Нагли, агресивни, неспазващи, избиващи се! Лоша поддръжка, фалшиви ремонти, остарял автопарк, купени възложители и контрольори. Сбъркана пътна безопасност! Културата на пътя беше по-добра, преди да изчезне, а животът ни по правилата беше по-лесен. Договорите не се "случваха", а се сключваха, за да бъдат спазвани. Контролните органи, понякога дребнаво строги, не се умилкваха за двайстачка. И тогава пееха като Калин Вельов по текста на Маргарита Петкова: "Всичко отминава под това небе, болката отляво - не!". Сваляха от поста, без да искат оставки, както на тримата министри с "касателство" към 17-те невинни жертви на инцидента край Своге. Думата в кавички е на министъра-географ, ловешкия областен координатор на ГЕРБ Николай Нанков. Прекият му началник пророкува справедливост докрай. За кой ли път ми я обещават? Не съм много по неизпълнимите обещания, но ще се постарая да не взривявам нощта със секс и танци, с много яка музика. Няма и като пират, упоен на зазоряване, да чакам странното просветляване на смръщения ден. Няма да пея "Обичам те дотук!" като поизчерпалата се "ФСБ", а ще пречупя пръста на съдбата, за да не дойде конецът на житието ни славно. Амин!