Донорството не е само спонтанно желание на отделния човек

Рафаел Матесанз е роден през 1949 г. в Мадрид. През 1972 г. завършва медицина в Автономния университет в родния си град. Има две специалности - нефрология и хирургия, работи в Университетската болница "Рамон и Кахал". Оглавява от създаването й досега основаната през 1989 г. Национална организация по трансплантация (Organizacion Nacional de Trasplantes, ONT). Агенцията е структура към испанското Министерство на здравеопазването, социалните услуги и равенството.

"Координаторът по донорство е точният човек на точното място в точното време"

"В Испания сме трансплантирали черен дроб от 90-годишен донор, бели дробове от 70-годишни, сърце от 79-годишен"

- Д-р Матесанз, защо в Испания органното донорство има най-високи нива в Европа? Има ли някаква тайна?
- Не е било винаги така. А и ако някой се мисли, че донорството на органи в Испания е някакво спонтанно желание на испанците, това не е вярно. Това е само малка част от реалността. А и дори да има хора, които искат да дарят органите си след смъртта си или да дарят органите на свои близки, това не би било възможно, ако не го позволява законодателството, ако няма екипи от специалисти, които да експлантират и да трансплантират органите, ако няма координатори по донорство, ако няма съвременно оборудвани интензивни клиники и отделения и клиники по трансплантология в болниците, ако няма адекватна координация и организация в дейностите на различните звена и структури. Сега вие говорите за високото ниво на донорство в Испания, но това се дължи на изработен с годините и вече добре работещ специфичен модел на интеграция и на управление дейностите по донорство и трансплантации.
- Имате предвид ръководената от вас Национална организация по трансплантация?
- Именно. Тя беше основана през 1989 г. До създаването й донорството на органи в Испания бе на едно от най-ниските нива в Европа - едва 14 донора на 1 млн. души население. Досещате се колко много работа е свършена, за да се стигне до сегашните нива на донорство - през 2011 г. вече говорехме за 35,3, а сега са близо 36 на 1 млн. души. Ако трябва да говорим в абсолютни числа, от близо 550 донори годишно през 1989 г. се стигна до 1546 през 2005 г. След създаването на ONT - Националната организация по трансплантация си поставихме нова цел - изработване на програма за обучение и подготовка на специфични специалисти - медицински координатори по донорство и трансплантации във всяка болница, в която може да се появи потенциален донор на орган. Създадохме и координационна мрежа на три нива - болнично, регионално и на национално. Ако през 1988 г. в страната имаше по-малко от 20 екипа координатори, то през 2005 г. станаха 155. В тях има лекари и сестри от различни специалности като на пълен работен ден са 8% от лекарите и 31% от медицинските сестри и на непълен работен ден са 92% от лекарите и 69% от сестрите. Осигурено е периодично обучение на координаторите.
- Да разбираме ли, че този ръст на донорство се дължи преди всичко на работата на координаторите?
- По-скоро бих казал на добра организация и управление на дейностите.
- В лекцията си сте поставил знак за равенство между "подобряване на органното донорство" и "подобряване на организацията".
- Така е. Но много важна е и ролята на медицинските координатори в болницата - те следят за потенциален донор (пациент в мозъчна смърт) в болницата, а когато се появи такъв, да разговарят с близките му много внимателно, информират директора на болницата, регионалния координатор и координиращия орган - ONT, проследяват всички етапи на изследванията, които доказват мозъчната смърт на донора. Много е важен подходът към близките на донора. Ако през 1992 г. близо 29% от семействата отказваха да дарят органите на свой близък, през 2006 г. те бяха само 15,1%, т.е. тогава са получени 299 отказа при 1972 разговора. Но това е минимална част от работата на координатора. Най-общо казано, координаторът по донорство е точният човек на точното място в точното време.
Ролята на ONT е координираща и логистична - поддържа листа на чакащите; при появата на донор, въз основа на медицинските показания, трябва да открие най-подходящия пациент, който най-спешно се нуждае от съответната трансплантация; органите да бъдат правилно съхранени и транспортирани възможно най-бързо и т.н.
Немалко усилия бяха положени и към привличане на общественото внимание върху необходимостта от донорство. В това отношение е от изключително значение и вашата - на медиите, работа. В непрестанна връзка сме с медиите и им предоставяме в максимална степен разбираема информация.   
- Има ли ограничения за възрастта на донора?
- Не, никакви, стига органите да са годни. В Испания сме трансплантирали черен дроб от 90-годишен донор, бели дробове от 70-годишни. Имаше и трансплантация на сърце от 79-годишен донор.
- А ако приживе донорът е имал заболявания, например хепатит?
- Ако хепатитът е бил инактивиран, няма проблем черният дроб на донора да бъде присаден. Или, ако донорът е бил носител вируса на хепатит и приемникът на черния дроб е носител на същия тип вирус, например и двата са с В или и двамата са с С, трансплантацията също е възможна, разбира се, ако черният дроб на донора не е пострадал, нямал е например цироза. Но имайте предвид, че това са много редки случаи.
- Неминуем е въпросът за парите. Колко струва на държавата например една бъбречна трансплантация и колко й струва пациент на хемодиализа?
- Навсякъде по света пациентът с трансплантиран бъбрек струва по-малко от този на хемодиализа. От друга страна, цената на една трансплантация зависи преди всичко от човешкия ресурс - лекари, сестри и пр. Това е различното в цената на една и съща трансплантация в различните държави.
В Западна Европа средно годишно пациент на диализа струва на държавния си бюджет 45-50 хил. евро. Това включва всичко - диализни секции, лекарства, епоетин, транспорт, усложнения при пациента и пр.
Трансплантацията и първата година след нея пациентът струва на здравната система приблизително толкова заради специалните грижи, консултациите, лекарствата, имуносупресорите, усложненията и пр., но през втората година, ако няма усложнения и органът не е отхвърлен, този пациент вече струва между 5 и 8 хил. евро на държавата, защото тя плаща само имуносупресорите и консултациите. Когато говорим за рутинни трансплантации като бъбречните, чернодробните или на тъкани, трябва да се знае, че те са икономически много по-изгодни, отколкото лечението на болни с бъбречни или чернодробни заболявания.  
- Вярно ли е, че в Испания лекарите не предписват генерични имуносупресори?
- Не, не е вярно. Но и у нас се поставя тази универсална дискусия - оригинални или генерични имуносупресори да се дават на трансплантираните пациенти. Никъде по света здравните системи нямат неограничени възможности, затова здравноосигурителните фондове и държавните бюджети предпочитат генеричните имуносупресори. В същото време фармацевтичните компании - производители на оригинални имуносупресори, държат на своята продукция. Това е спор, който може да продължи безкрайно. Знаете, че генеричните лекарства съдържат основното вещество на оригиналните и се правят по химическата формула на оригиналните. Но има нещо много важно, което лекарите трябва да спазват: ако след трансплантацията на пациента се дава имуносупресор по оригинална формула, то докрая трябва да му се дава това лекарство. Или ако  след трансплантацията му се дава генерик, докрая да му се дава това лекарство. Тоест най-важното е да не се заменя оригинално лекарство с генерик, след това с друг генерик, или обратното по финансови, административни или други немедицински причини. Като се започне с един имуносупресор, да се продължи с него, защото иначе много голяма е вероятността пациентът да отхвърли присадения орган. А това струва много скъпо. Така че всяка държава трябва да реши според бюджета си какви имуносупресори да плаща, а ефектът не е различен, стига да не бъдат заменяни.