Домашното насилие вече е престъпление от общ характер

Пенчо Милков е роден в Бенгази, Либия. Завършил е право в Русенския университет "Ангел Кънчев". Доктор по гражданско право с тема на дисертацията "Договорни отношения в строителството". Два мандата е бил общински съветник, председател на групата на БСП в Общинския съвет в Русе. Работил е като адвокат. Депутат от ПГ "БСП за България" в 44-то НС. Владее английски език. Семеен, има три деца - момчета.

"БСП показа, че и без приемане на Истанбулската конвенция, чрез промени в българско право, жертвите на посегателства у дома, могат да бъдат защитени" 

- Г-н Милков, парламентът прие вчера почти единодушно на първо четене промените в Наказателния кодекс, свързани с домашното насилиe, внесени от БСП. Какви са основните изменения, които предлагат социалистите?
- Два са основните текстове в предложението на левицата за изменение на Наказателния кодекс. Първото от тях е, че престъпления, извършени спрямо близък роднина или съпруг, представляващи средна телесна повреда, до момента бяха престъпления от частен характер. Това означава, че когато спрямо някое лице, което е близък роднина или съпруг на извършителя, бъде извършено такова деяние, то трябва първо да подаде тъжба. Т.е. престъплението се преследва, само ако потърпевшият подаде тъжба. И второ, ако по някакви причини тъжбата бъде оттеглена, предварителното производство се прекратява.
Нашето предложение е в случаи на домашно насилие да се инициира разследването им по тъжба на пострадалото лице, но оттеглянето й да не прекратява производството. Тъй като в страната имаше много случаи, в които емоционалната и близка връзка между насилника и жертвата стана причина тъжбата да бъде оттеглена и съответно извършителят да не получи наказание.
А средната телесна повреда е увреждане с висока интензивност, за разлика от леката. Припомняме, че в сега действащата мярка в Наказателния кодекс при неизпълнение на съдебно решение или на ограничителна заповед се предвижда завишаване на санкцията при повторност, тъй като масов е случаят, в който се постановяват съдебни решения за защита, постановяват се заповеди от районните съдилища по Закона за домашно насилие, но извършителите не ги изпълняват. Ние предлагаме при повторно неизпълнение на постановленията санкцията да бъде завишена и по наше предложение тя беше завишена.
- Какво е предложението на БСП за мярката?
- Нейният размер предизвика един от основните дебати в парламентарната правна комисия. Колегите изразиха несъгласие и се противопоставиха на нашето предложение санкцията да стане лишаване от свобода от 1 до 5 години. Това е присъда, която се постановява за доста тежки престъпления. А когато присъдата е за такова време, самото престъпление вече става от категорията "тежко престъпление".
- Какви бяха мотивите на левицата да внесе промяна в Наказателния кодекс?
- Мотивите са точно личните взаимоотношения в семейството между близки роднини и съпрузи, които много пъти стават основание да не се подават сигнали и тъжби поради някаква обвързаност, било тя материална или емоционална между насилника и пострадалото лице. Ще припомня случая на бруталното убийство на млада жена, който потресе цяла България. След престъплението полицията се задейства и стана ясно, че е имало три сигнала за домашно насилие и заплахи за убийство. Съпругата е подавала тъжби, после ги е оттегляла и полицията  не може да предприеме никакви действия. Прокуратурата също е с вързани ръце. И всичко това доведе до смъртта на млад човек. Ние сме категорични, че обществените интереси, когато са налице телесни повреди в семейството, са по-съществено защитени с предлаганите от БСП промени.
- Доколко тези промени кореспондират с първата част на Истанбулската конвенция, която предизвика дискусии в обществото?
- Конкретните поводи ги казах, но, разбира се, и самият Наказателен кодекс в този вид е част и от защитата от домашното насилие. Още по време на споровете за ратификацията на конвенцията ние заявихме, че е възможно разпоредбите, които одобряваме в Истанбулската конвенция, да бъдат имплиментирани, да бъдат внесени, да бъдат задвижени в самото българско право, без конвенцията да се приема и ратифицира заради вмъкнатия в нея "социален пол", който няма общо с насилието над жените. Да, приемането на промените в текстовете от законодателството е провокирано от обещанието, дадено от БСП, че ще внесем в законите текстове, които приемаме от Истанбулската конвенция - а именно: завишена защита от домашно насилие, и то не само на жените и децата, а изобщо на членовете на семействата.
- Смятате ли като юрист, че са необходими промени в други закони, за да бъдат сложени някакви бариери пред насилниците у дом?
- Според мен, българското право е развито в защитата си към насилие и имаме натрупана през годините богата практика в това отношение. Има  норми в българското право и законодателство, неща, които изпреварват обществените процеси. Проблемът у нас е, че когато институциите не работят и се създаде обществено напрежение, най-лесният начин да го уталожиш е да използваш закона като една свирка на тенджера под налягане. Променят се текстове и... напрежението донякъде бива уталожено. Всъщност, институциите са тези, които трябва да заработят и тогава нормите, които вече са факт, ще намерят пряко приложение. Много от текстовете в Истанбулската конвенция, когато ги чете човек, вижда, че те имат абсолютни аналози в нашето законодателство. Дори тези, по които можеш да имаш резерва.
Искам да уточня, че промените в Наказателния кодекс са първата стъпка в защитата на жените и децата от домашно насилие. Един от основните принципи в правото е, че то осигурява защита на по-беззащитния гражданин и ние от левицата сме се ръководили от тези принципи.
- Какви промени очаквате да бъдат предложени в законопроекта между първо и второ четене?
- Очаквам санкцията конкретно по този законопроект да бъде критичната точка. Най-вероятно ще има предложения за намаляването й в предложение за лишаване от свобода от 1 до 5 години. Силно беше противопоставянето в правната  комисия, тъй като се даваха примери, че средна телесна повреда било и счупването на кутре.
Имаше колеги, които коментираха и не бяха съгласни с предложението за неоттеглянето на жалбата. Според тях,  прекратяването на наказателното производство, както е досега, води до умиряване в семейството. Колеги изразиха притеснение, че това неслучайно е заложено в сега действащото законодателство, защото има случаи, когато в един момент в семейството е настъпило разбирателство, насилието е спряло, причините за него са преодолени и то иска да живее в мир занапред, наказателното производство може да продължи години и да разруши семейството окончателно. Като се има предвид обаче, че всяка четвърта българска жена е жертва на насилие и че то се среща често в семействата у нас, едва ли помирението и често срещано явление.
- Измененията, които се предлагат, едва ли ще са бариера пред насилието в семейството...
- До прекратяване на насилието нито една мярка не може да доведе, това е неоспорим факт. Една от съществените функции на наказателното право е превенцията. Дори самото говорене в момента в обществото, че се правят промени, че се предвиждат по-тежки санкции и наказания, може би ще доведе до възпиране, до защита, до избягване на насилието.
Това е и смисълът на наказателното право - не само да наказва, а самото съществуване на нормата и когато тя е завишена, да води до самоограничаване. Няма как, в България действа ефективно механизмът на Закона за защита от домашно насилие. Мерките сега са много бързи. Дори и да има възможност за издаване на ограничителна заповед само въз основа на декларация, това е изключително бърза реакция, но често пъти се злоупотребява. Всички сме били свидетели на случаи, в които жени търсят повод да се разведат, като "декларират", че са жертва на домашно насилие.