Докторе, колко струва?

Аида ПАНИКЯН

Във филм, от онези с предизвестен щастлив край, тексасец неочаквано наследи малко кралство в Европа. Щом встъпи във владение, установи, че кралският дворец се нуждае от ремонт и, поправяйки туй-онуй, попита местната управа защо имотът е занемарен. "Няма средства, но не се безпокойте, още днес ще повишим данъците", отговориха местните. 

Най-лесно е в обществен сектор, където не достигат средствата, да бъдат вдигнати данъци и такси. Доста по-трудно за управниците, но и значително по-справедливо за данъкоплатците, е да се оптимизират приходите и разходите. Т.е. най-напред да се потърси начин с наличните средства да бъдат "запушени" дупките в бюджета. Така, както правят хората, които преживяват с минимална заплата или минимална пенсия и трябва да продължат да купуват двойно по-скъпи стоки и услуги. 

Лекари откриха тази "ниша" в увеличаването на потребителската такса (стр. 2). Възможно е управляващите да ги чуят и да я вдигнат. Така ще бъде най-лесно. Нищо, че минималната заплата нарасна два пъти по-малко от темпа на инфлация.

Но дали преди тази стъпка не е възможно да се направи друго? Да се види как около 1 милион здравнонеосигурени да влязат в осигурителната система, например.

Да се следи доколко държавата плаща вноските на деца, ученици, студенти (български и чуждестранни), държавни служители, лишени от свобода, бежанци и пр. Защото често се оказва, че най-несъвестният и некоректен платец на здравни осигуровки е именно държавата.

Вдигне ли се потребителската такса в извънболничната помощ, ще се вдигне и в болничната - там, където се доплаща най-често (след лекарствата!) за медицински услуги. Но повишената потребителска такса в болниците едва ли ще намали и с 10 стотинки доплащанията.

Естествено, нещата винаги имат две страни. 

Безспорно потребителска такса за посещение на лекар трябва да има! Тя е своеобразен знак за споделен ангажимент към собственото здраве. Средствата от нея не потъват някъде, а подпомагат лекарските практики да си набавят неща, които са невидими за пациентите - хартия и мастило за принтер, химикалки и още десетки консумативи за всекидневна работа, които струват немалко. Особено ако през лекарския кабинет месечно преминават 700, 1000, че и повече пациенти. 

Да, от началото на 2012 г. потребителската такса вече не е обвързана с минималната заплата. А от 2014 г. пенсионерите плащат 1 лев,  останалото на личните лекари "доплаща" държавата. Дали го прави редовно?

Потребителската такса е поредната уязвима за обществото тема. Увеличението й ще накара ли повече млади медици да станат общопрактикуващи лекари? Ще компенсира ли недостатъчно остойностените профилактични прегледи? Ще накара ли повече здравноосигурени да ходят на профилактични прегледи? 

Въпросите май станаха повече от отговорите. Към тях ще прибавим и този: Докторе, колко струва?

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.