Докосване на душата, магия и страст

Турнето на Лондонския български хор премина като гласовита народна песен през България, а нашенци след него дълго ще се чудят това явление българско ли е, английско ли е, щом в него пеят също германци, ирландци, японки. Че и един 77-годишен индиец - Нарендра Котиян, който бие тъпана в хора. На всичкото отгоре е и добър певец и отдавнашен познавач на българската народна музика, та комай няма да му се опрат и нашите фолклористи.
Уникалното е, че в хора се пее акапелно само автентичен български фолклор и обработки от български композитори като Кирил Тодоров, Красимир Кюркчийски, Петър Льондев и др. Това обяснява и растящата му популярност във Великобритания, наградата на Би Би Си през 2006 г. за некласически хор на годината, участието му в концерт като бекграунд на групата на джазмена Питър Кинг и други престижни изяви в страната.
   
За 10 години имат над 60 песни,

предимно тракийски, пирински и шопски. У нас след концерт репертоарът беше доизпяван на лека почерпка с местни музиканти и фенове на хора в Пловдив, Копривщица, Стара Загора и Банско.
Старозагорката Десислава Стефанова, която е негов основател и художествен ръководител, отново се изяви като надарена певица, особено с родопската песен "Калиманку Денку, мари". Успехите й с хора се дължат на личните й качества и на опита й като възпитаничка на Теньо Желязков в детския народен хор "Загорче" и като солистка в ансамбъл "Филип Кутев".
В турнето се открояват и песните "Кавал свири, мамо" с ефектното редуване на бавно и бързо темпо, "Прощавай, мамо" на Кирил Тодоров, "Дамянинка" на Филип Кутев и др. Чудесен е и акапелният първообраз на "Чумпилче" на К. Тодоров, известна у нас в изпълнение с оркестров фон на детския вокален квартет "Розов свят" с художествен ръководител Веселин Божков към Народно читалище "Св. Климент Охридски - 1858" в Стара Загора. Децата пяха за хора на безплатния му концерт в театър "Гео Милев".

Хористите са самодейци,

затова още повече впечатлява постигнатият от тях професионализъм. Овладяна е сложната, специфично българска орнаментика, ритъм и неравноделни тактове. Пеят на ясен български език и от изпълненията им струи огромна, заразяваща артистичност и енергия.
    Дванайсетимата българи в хора подсилват колорита му, но определяща е и любовта на небългарите към нашата народна музика. Да пеят такива песни, за тях е не просто увлечение, за което си заплащат с вноски, някои дори пътуват много километри до българското посолство в Лондон за репетиции. За по-младите като Иън, Клея и Улрике то е екзотично "докосване на душата, магия и страст", за Джеймс Линдзи е обяснение в любов към диригентката Деси, с която вече са съпрузи.  Но несъмнено за всички то е творческа необходимост.
За 76-годишния програмист Рон Фийлди да пее в хора вече 6 години е естествено, защото той още от 60-те години на ХХ в. слуша ансамбъл "Филип Кутев". И това е великолепен комплимент за българския фолклор, но и плестник за тукашните поклонници на чалгата и брейка.
За оригиналния и професионален облик на хора решаващ фактор е постоянният му творчески контакт с композитора Кирил Тодоров, който също е старозагорец. Неслучайно за аранжимента на хора той има награда на Би Би Си. Авторските му песни там също се ценят и по спечелен проект на Би Би Си написва 6 нови песни, които предстои да влязат в специален диск. Сред тях са "Мари Яно" и "Разведри се планина", а "Разболял се млад Стоян" ни изненадва със соло на сопран-саксофониста на хора Бърнар Бърнс и с вокалното соло на Стивън Ийст при силно раздвижения съпровод на хоровите групи, характерно за стила на хора. Някои от песните на К. Тодоров внасят джазови нюанси в общото фолклорно звучене, епизодично участват и други, ненародни инструменти. 
За българските хористи

пеенето е жива връзка с България

Валентина от с. Брест, Плевенско, живее със семейството си в Лондон от 11 години и казва: "Този наш фолклор повлия на моето съзряване, върна ме към родната традиция с усещането за принадлежност и се гордея, че съм българка."
Йордан Гогов от Варна, на 48 г., е категоричен: "Българското в мен никога няма да изчезне, където и да живея, какъвто и паспорт да имам."
Антон Гутев от Бургас, на 35 г., мечтател. Недоучил у нас електроника, от 8 години е в Лондон, работи в компания за  снимачна техника под наем. Не пее, но с камерата следва хора и подготвя филм за него.
Надяваме се да видим този филм скоро, но каква ли ще е там България?

Лондонският български хор

Солистка в изпълнението на "Калиманку Денку, мари" е Десислава Стефанова

Хорът заедно с детския вокален квартет "Розов свят" на сцената на ДТ "Гео Милев" в Стара Загора
Снимки Димитър Узунов