Докосване до Борис Христов

В центъра на София, на необичайно тихата улица "Цар Самуил", номер 43, е къщата на именития ни певец, на прочутия бас Борис Христов. Той е роден в Пловдив, където родителите му, преселници от Македония, са били учители. Още в ранното детство на двете момчета, Николай и Борис, семейството идва да живее тук, в родната къща на майка им Райна. Дядо им Тодор - баща на майката, е построил първата къща в двора, а после, през 20-те години на XX век, родителите на Борис построяват сегашния дом с многоъгълните стаи към улицата, чиито врати се отварят към хола с пианото.
Някога са наричали къщата "пеещата", защото всички в този дом са били гласовити и пеели. Тук, на това място, където израства големият наш певец и артист, прославил България, сега се намира Музикалният център "Борис Христов". По негова воля домът му е дарен на българския народ, на държавата и той сега е истински духовен център. След преустройството и строежа на допълнителни помещения къщата се превърна в едно желано и търсено място за концерти, изложби, премиери на книги, на музикални произведения. Звукозаписното студио приютява певци и музиканти.
 Концертите в дома на Борис Христов, в Музикалния център, са празник за душата. В закътания зелен двор с много цветя, в автентичната атмосфера със сценичните костюми на големия оперен певец, човек сякаш попада на домашен концерт, където задушевно, интимно влиза в досег с творбите на класиците на световното музикално наследство.

Борис Христов заедно с майка си, 1963 г.

Наскоро бях поканена на концерт - продукция на учениците на Мария Граматикова. По стара традиция в края на всяка учебна година се завърта "вълшебна музикална въртележка", която запалва искрата на детството у слушателя и го отвежда в царството на музиката. Канят се и приятели от други музикални класове. Този път бяха ученици по цигулка на Нели Желева и по китара на Банко Банков. Голяма част от малките изпълнители се обучават дистанционно към  Обединения борд на Кралските музикални училища във Великобритания. Те току-що бяха издържали практическите и теоретичните изпити в тази зала, която ги привлича, респектира и вдъхновява.   
 Слушах с наслада, с удоволствие музиката на малките изпълнители. И си мислех, че духът на Борис Христов трябва да е доволен, защото в дома му звучи пак музика и млади българи вървят по пътя на класическата музика.
 Тогава в паметта ми изплува и един мой спомен, затулен в душата ми, но съхранил се, запазил се така добре, сякаш случката е била съвсем скоро.
 Беше юни 1963 г. Учех за изпитите в поредната си студентска сесия. Един ден, около обяд, бях влязла в книжарницата на ъгъла на улиците "Солунска" (тогава "Васил Коларов") и "Самуил". Там задъхана влезе възрастна жена с домашно облекло по чехли. Тя тихичко каза на продавача: "Борко, Борис Христов е у тях си, на двора!" Книжарят се извини, че ще заключи за малко и се затича към дома на известния певец. И всички ние, които бяхме в книжарницата, хукнахме след него. Забравя ли се такава вълнуваща сцена?! Там, в двора, около високия и красив мъж в светлосив костюм се бяха събрали старите съседи на певеца. Те му се радваха, прегръщаха го, разговаряха с него. А той, развълнуван, чаровно усмихнат, искаше на всекиго да обърне внимание, с всекиго да поговори. Гледах от разстояние, но излъчването на Борис Христов беше толкова силно и магнетично, че  бях като прикована и зашеметена! Гласът му - топъл, кадифен, се носеше във въздуха и омайваше, покоряваше!
Дотогава само бях слушала негови записи. Сега го виждах жив, красив и обаятелен! И споменът за него е останал в сърцето ми! Нямаше по онова време мобилни телефони, за да запечатам този момент, нямах в себе си и снимката му, за да пристъпя за автограф. Върнах се вкъщи и разказах на близките си за видяното, а те даже се усъмниха, че наистина съм видяла Борис Христов. Обаче вечерта имаше концерт на лауреатите от Международния конкурс за млади оперни певци в зала "България". Излъчваха събитието по телевизията. Всички видяхме как певци, слушатели, зрители бяха станали на крака и аплодираха Борис Христов, който от балкона се беше изправил и с вълнение посрещаше възторжените аплаузи!
 Наскоро прочетох книгата на Пенка Касабова "Любов и талант" - за младостта на Борис Христов, за тяхната обич и любов, която като в романтичните романи ги е топлила повече от половин век. Взаимните им силни чувства са ги поддържали в годините на войната, в изпитанията, на които ги е подлагал животът. Видях там снимката на Борис Христов с майка му от 1963 година, когато го зърнах в техния двор. Научих през какви трудности и перипетии се е реализирал талантът на певеца; как упорито, с много усилия той стремително е вървял по трънливия път на изкуството.
Разбрах, че през целия си живот е бил страстен родолюбец, че всичко е вършил за България, на която остави имотите си в Рим и в София и създаде академия и център за младите ни музикални таланти. Каква светла личност, какъв голям артист е родила България! И какъв велик, чист, благороден патриот!